Райна Вакова - Революции

Никога не е имало революции, само безкрайна поетика на поражението. Хората вървят покорно към края на света след бездомното куче на живота и не смеят да го погледнат в очите. С удоволствие ви представяме последните стихове на Райна Вакова сред „желанията и метафорите“ на списание Нова асоциална поезия.

*
Аз не знам кои са тези хора.
Вървят след кучето,
което хапе.
Не го гледат в очите.
Нямат кокал.
Нямат отрова.
Следят с поглед опашката му.
Между зъбите им се заклещват
ругатни и молитви...
Не се обръща кучето.

*
Смятам, че изглеждам разумно
без грим,
шапка,
перли,
очила
и цигара...
Но ме разрошва вятър,
ухая на дъжд.
Локва в обувката.
Гледам в очите ти.
Облаче в чашата…
Плувам в сълзата на Бога.
Белег съм
от умора.

*
Тази стая е без ъгли и ръбове.
Заоблена от нежност
и останала без въздух,
диша копнежа си по нас.
Сапунено мехурче...
Издига се с палитрата на някаква илюзия,
която обитаваме.

*
Не ми обещавай революции!
От тяхното несбъдване печели
единствено страхът да преобърнем
внезапните желания в метафори.

*
Двама винаги прохождат лесно
по релсите на закъснели влакове.
Отлагат бъдещето без "защото".
Нали "защо" е упрек? - Не отива
на стълбицата към небето
да го носи на гърба си.

*
Окъпани от старо злато,
сме в есента
и тя е в нас.
В очите ни трепери светлина
и лъч сме само в погледа на ангел.
В ръцете ни е тежка пантомимата,
играем на прегръщане,
на прошка,
на бъдеще и минало,
а тук, сега, от страхове изригват
последните вулкани...
И няма бентове в пороите
на дивата ни кръв,
плътта е плач за разпознаване
на онзи глад,
от който есента
доволно ще замърка под завивката
на сетната си смърт,
а аз и ти - безсмъртни,
ще си родим огнище.

*
За стотна от секундата видях
как лудостта танцува
на ангелите танца,
когато мисълта ти е изгубена
и гледаш неестествено
заразно
последните ми сили
съществуване.
Заровено съкровище в средата
на болничната стая.
А лекар през душата ми наднича
в измамата на всички времена,
в неписаната мъдрост безразлична
и зрее под езика ми
признание,
което затвърждава
едничката за болестта причина.

*
Калинката, която ми показа:
Точка на точици.
Точка на пресичане.
Точка на кипене.
Гледна точка.
Нежна точка.
Точка на насищане.
Черна точка.
Точка от многоточие.
Точка от миг.
Точка.
Точка от безкрая.
Точната точка.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020