Станимир Енчев - Буря

Станимир Енчев е артист, завършил Националната академия за театрално и филмово изкуство в България. Създава пърформанси, театрални представления, видео арт, участвал е в международни танцови платформи, създава улични арт събития, издал е книга с поезия. Има две самостоятелни изложби, които са представяни в София, Варна и Каварна. Негови работи са представяни в Лондон и множество престижни интернет галерии. Създава светещи скулптури и сурови конструкции (както той ги нарича), използвайки предимно естествени материали. Дърво, камък, въжета, вълна, кости и други. Неговите творби представляват изключителен поглед към съвременния свят, съчетаващ ирония, нежно спокойствие и сурова дълбочина.

ЕДИН ЧОВЕК

Един човек решил да напише разказ. Първото изречение което написал било „Един човек
решил да напише разказ“. А последното било „А последното било“.
Един човек решил да напише приказка. Започнал с „Имало едно време“, и завършил с „едно
време не стига за нищо“.
Един човек решил да напише стихотворение. Първата му строфа била за смъртта, така и не
написал втора.
Един човек решил да напише гатанка. И написал. Ти?
Един човек решил да напише песен. И написал. Трам-тарам, тум-там, тум-тум-тум, търа-ру-рум,
там-там, туу-ту-ту. Накрая добавил пиано.
Един човек решил да нарисува картина. Не можал. Затова написал, как щял да нарисува
картина.
Един човек решил да си напише автобиография. И написал. Аз не съм човек. После добавил.
Ама не е чак толкова лошо.
Един човек решил да напише роман. Ама после забравил.
Един човек решил да напише манифест. Петък, Събота и Неделя не спал. И накрая написал, че
познава къде-къде по-голяма курва от живота.
Един човек решил да напише пътепис. Но утре синоптиците го давали дъждовно.
Един човек решил да напише проект. Написал го. Сега решава, после какво да прави.
Един човек решил да напише любовно писмо. Написал го и почнал да търси в кого да се влюби.
Един човек решил да напише донос. И написал. Човекът е вкусен с повечко сол.
Един човек решил да напише имейл. И написал. Здравейте, в този имейл няма грешка.
Поздрави.
Един човек решил да напише пиеса. Написал си телефона и зачакал, някой да звънне.
Един човек решил да напише закон. Написал. Всеки човек е един, дори когато са двама.
Един човек решил да напише завещание. Написал. Никой да не ми пипа мислите. После
добавил. Добре, може ама нежно.
Един човек решил да напише предсмъртно писмо. И написал. Много добре, почти отлично.

БУРЯ

Струни опъна дъжда
като нерви небесни,
потънали в морската фуста, развихрена
жули дисторшенът ангелски
лодката, скачаща по празния дансинг,
и земята се къса от плач.
В очите си влажни прибрала
на моряка душевната сперма,
в портфейла на рибите съхнеща.
Рони се ятото патици
и плющи с генератора си перушинест по въздуха.
Екопътеки към тартъра реже
в морската скица,
и жилото кално
развява си вятъра.
Прободе в окото бъбривата скука,
ученическата мъдрост прибра си в пазвата,
събудила Господа, спящ
спокойно в бурята.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 30, ноември, 2020