Божидар Пангелов - Неизбежната есен
Животът на костенурките
искам да съм костенурка, да, но съм само рибка за Никулден, о, колко е нескучно.
човекът който открадна
човекът който открадна реката
тегли мрежите към небето
притварям очи
златни рибки (между ресниците) трептят по вечно
зеленото дърво
странно е защо продължават да пеят търговците на череши
(така оставаш по-самотен)
спомен издялан от камък върху частица
слънчева прах
избледняващия белег и
неотминаващата болка от светлината
ръжда
жълтата жена
говори
на
жълтата кофа
с
ръждивата котка
Новости
"Вот и лето прошло,
словно и не бывало.*
от новото лято
остана
внезапния дъжд
който срива върха
и първия лист от
неизбежната есен
Только этого мало. "*
*А.Тарковски
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020