Данаил Досев - Батиста

ИНТРОДУКТИВНО

Бях десети клас. И.Г.Б., са счетоводител, също. Татко му работеше Генерален Циркове и куполът още не бе падал. Щом влязохме за веч.представление, разпоредителките както винаги ни настаниха в лявата централна ложа, не в дясната. Преди антракта. Дойде една дълга разпоредителка и ни прошушна, преместете се в по-дясната ложа, защото Л. Иванова иска тази. Премърдахме охлузени, изпускайки едни кълки на топкаджийка за секунда. Дойде Л.Иванова и залата се зашушна. Бе с Гаргов. Седнаха, където бяхме, по съседство, на 1,50 м. вляво от нас през пантичка. Л. с Гаргов. Антракт. Бързам за бюфета. Аз завардвах ред, И. носеше левчетата. Л., едва не я блъснах. Откъде се взе. Опряхме си шкембенцата. Дребна. Гаргов с очилца.

Данаил Досев

БАТИСТА

Открих обувки на сирак
Под пейката вдовишка в онзи парк
До лист от явор и протъркана двулевка
Бе два след полунощ и бе на власт луната
Докато помня
И шадраваните май спряха
А от прозорците наоколо един-два светеха от страх.
Каква находка.

СВАЛЯХ ЕДНА ЦВЕТАРКА
Не че бях влюбен в нея.
Карах ѝ се на опашката
Че плаща плик на касата.
В касата, бонсаи
Шегувам се, от плика отказан
Подаваше клонки завист той
Но нямаше как да ѝ кажа.
Вчера момата ме назова незабравим
Но циганка чу и се подсмя
Не беше момата цветарка а зла
Арменка почти пакистанка.
И градът, букет от рози с пълзящи ламаринени гъсеници
Тракащи дъжд! и слънце, любими любимецо.
Има мъгли ниски и високи.
Дотук добре, но протестите пречат на маските напоследък
Да се делят и множат.
Тарампахимия.

ИКОНА РАЗМЕР ТЕТРАДКА

А може
Бог да си отиде
Там някъде и ни забрави
И да не слезе да ни съди
както обеща
Та
Да си останеме таквиз
С отворени уста погребани
От цигани приживе.
Или их, туй е тя.
Един чълн от салкъмен шушул
опира на Бургас.

ШЕГА НА КВАКЕР

Но, да пиша нещо друго
Кога видяхте дребна теменуга
Скриваща лик от кой ветрец
Защо тез теменуги гледат урагана в упор
С настръхнали коси ела
О хубавец
И ми е тихо...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020