Гергана Георгиева - Как тъмнината прозира

Всеки опит за бягство прегръща сянката си. Тъмнината прозира в очите ни. Душата ни е в точката на пречупване в стиховете на Гергана Георгиева. 

Александър Арнаудов 

Къде се съблече сълзата на птицата

мисълта е с форма на
вятър
който променя купчина пясък
пред очите ми
и няма знак за минало
няма памет
в която да се зачена
и да смиря надеждите си.

Ваше адмиралтейство завъртете руля
посока е сгрешена
привидното е примамливо
ако моите думи са глухи брътвежи
непристойни кънтежи от слабоук волнолюбец
вдигнете очи и вижте звездите
нима ще ви подведат
съветниците
не ще изкажат правдата
страхът е объркал разсъдъка им
снижени удобно в своето корито
проядено от дребни червеи предвестници
люлеят себеугодничеството и тази мнима вечност
там закъдето сме тръгнали ни очаква роденото и неродено видение
Ваше адмиралтейство
виждало ли е
когато слънцето плаче
как тъмнината прозира...

В точката на пречупване
в пълния отстъп
Хефест изведнъж идва от нищото
издухва абстрактното около пещта
подготвя клада за желязото
1500 градуса
отливането е жежко
закалява издължената глава така че
с един замах да отмества
сакатата вечност на камъка
после присвива потни очи
през върховете синкави езичета
гледа отстъпа ти от Бога
и се отдалечава.

Проклятието на надуваемия живот

Лагерите на мисълта осъмват
с пречупени дихания по оградите
всеки опит за бягство
прегръща сянката си.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020