Божидара Цончева - Крайности

15965531_1821125838142805_1185232773360369528_n.jpg

Представяме ви дебютната публикация на Божидара Цончева на страниците на списание Нова асоциална поезия. Авторката представя себе си по следния начин: „За мен: Името ми е Божидара Цончева. Още преди 8 години се зароди любовта ми към поезията. Защо любов? Защото любовта е всичко. Любовта ми към поезията бе за мен спасение и удоволствие. Аз съм човек на крайностите - пиша, когато съм щастлива и когато съм тъжна. Понякога думите не стигат, понякога думите са всичко. Първите ми публикувани творби са в специалното издание, по проект “Към нови предизвикателства” 2012г, към Литературно студио. А следващите, във вестник “Делник” 2013г." Успех и на добър час!

 


Светът ми се запечатва в черно и бяло.
Не бягам от крайности.
Крайностите са най-сладкото нещо в живота.
Преживяваш ги трудно.
После те учат.
После си по-силен.
После си свободен.
После си всичко.
Живях в лъжа за баланса.
Изгубих се по средата.

 


Казах ти, че постоянството убива.
Засмя се наум.
Засмях се, че няма да те има винаги.
Не боли от отсъствието.
Боли от присъствието
на някого.
В теб самия.

 

*
С доверие обличай ме -
събличай ме с душата си.
Поглеждай ме така, че да плувам
в море от сигурност.
От мене бягай само, когато видиш,
че те чувствам много близко,
когато не просто плувам, а се гмуркам в дълбокото.
Дотам, където се намира любовта.

 

Още една година

С годините, приборите на масата стават все по-малко.
Свеждат се до две, понякога и до една.
Звукът на телевизора е изключен.
Не ти трябва да знаеш какво дават по новините.
Обръщаш се и гледаш - очите, които гледат теб.
Минава време докато разбереш, че това е достатъчно.

 

Мъгла

Ето го съня, идващ от Големия мрак
и приглушеното тиктакане на часовника.
Появявам се там и после пак изчезвам,
повикана от мисли за отминали моменти.
Ясна картина от смях, топлина и думи - ти, част от всичкото.
Събуждане... И пак приглушено тиктакане на часовника.
Четири стени, празна стая.
Студенина, проникваща около теб.
Бял цвят, изпълнен с безразличие.

 


Нека последната капка надежда се разпръсне по земята,
и ти,
и аз,
да разберем,
че всичко е сторено.
Всичко е направено.
До края.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 29, септември, 2020

Previous
Previous

Саня Табакова - Свършекът на света

Next
Next

Ванеса Стефанова - Антидепресант