Мона Стоянова-Хатиб - Стъкла

Как се чувстваш? Как си ? Чувствам битките, които водя. Чувствам ги болезнено с цялата си душа и сърце. Чувствам как се променям. Чувствам как пораствам. Чувствам смелостта, която идва от рисковите, които поемам и тя ме плаши все още. Но пък ме превръща в жена, която открива себе си и знае какво иска. Сякаш от бури се родих. Сякаш животът не е толкова несправедлив и помога себе си да намеря. Защото всяка битка носи урок. И страховете могат да се изчистят. С любов, вяра и труд...Битките могат да се победят стига да не се отказваш. Аз не се отказвам от правото си. Аз от нищо не се отказвам и на живота няма да отвърна лице. Ще мечтая и ще водя още битки. Защото какво е човек без мечти ? Какво е човек без копнежи?

Мона Стоянова-Хатиб

*
Върху счупени стъкла вървим
тишината тихо плаче
сякаш сами губим очарование
от хиляди маски и безразличие
като лабиринт без изход
колко капки пот по нас се стичат
колко въздишки чу тишината
търсим онова, което нямаме

*
моята детска вяра така ме
крепи да не се превърна във възрастен
забравил да се усмихва

*
всяка болка е отговор
всеки изгрeв е надежда
всеки залез е мечта
всяка глътка въздух е вдъхновение
да продължиш да обичаш
слънцето ни спасява от тъмнината
лъчите докосват лицата ни
за още една усмивка 
животът не е безнадежден случай

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020