Рени Васева - Чудовище

Всеки отглежда чудовище в себе си. Небето поляга заедно с нас в съня ни. Усещаме болката и затова съществуваме в стиховете на Рени Васева. 

Александър Арнаудов 

*
Сега, като казваш,
че много ти липсвам,
си спомням
Червената шапчица.
Във постмодернизма
вълкът е наивният,
а тя, обиграната,
примамила звяра
в леглото
на своята баба.
Лолита премъдра,
скрила под дрехите
не само
своите къдри.
Сега, като казваш,
че би хванал такси,
за да дойдеш
по-бързо при мене,
се сещам за вълчите
остри зъби,
за ръцете огромни,
готови да сграбчват,
да мачкат, да стискат...
Сега, като казваш,
усещам, че ще болиш.
И затова те искам.

*
Всеки отглежда
чудовище
в себе си.
Един Минотавър
в лабиринт
от съмнения,
в лабиринт
от омрази и клетви,
от лоши очи,
лични падения,
изневери,
от желание
да обсебиш
нечий дъх
доживот.
Всеки отглежда
чудовище
в себе си.
А когато решиш
да избягаш
от него,
ще ти трябват
крила...
И разбира се,
плащаш за полета
непосилна цена.

*
Търся очите ти,
протягам ръце,
за да хвана усмивка.
Толкова щедър
към всичко,
толкова пестелив
към сърцето ми.
Търся очите ти
спомен-
как сме тичали
някога
през квартала
след оръфана топка,
направена
от парцали,
как е лято,
съблечено само
по шорти,
потно и влюбено,
с шепата пеперуди,
размахали шарени
порти
към някакви
светове,
мамещи в утрото.
Ти ме викаш
в най-ниското
на поляната,
където се къпят
глухарчета,
а тревите
полягат
заедно с нас...

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020