Ванеса Стефанова - Към безкрая

Зачеваме депресията и търсим любовта в мечтите си. Търсим спасение далеч от рамки и непознати погледи. Пренясаме се в безкрая на новите текстове на Ванеса Стефанова.

Александър Арнаудов

твоята усмивка

ще те

открадна като картина

от музей

да ти дам

свобода

далеч от рамки

и непознати погледи

*

всяко начало

води

към теб

миризмата ти

опиянява

демоните ми

тялото ти

брутално чука всичко

в мен

към безкрая

*

телата ни

се сливат

а душата ти

се отдалечава

все по-бързо

от гниещите

останки на моята

art

изнасилвам

себе си

апатично

зачевам поредното

депресиращо клише

*

името ти

значи любов

ръцете

мир

кожата

топлина

кръстен си

на детската

ми мечта

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020