Бадер Алсуейти - Пред олтара на търпението

Бадер Алсуейти е арабски поет и писател. Живее и работи в Германия, издал е три стихосбирки:

- „Момчето без родина” 2008г.

- „Реч за глада от трибуната на контейнер” 2011г.

- „Отпечатъци по стената на изгнанието” 2012г.

Белетристика: „Последователно по пътя към лабиринта” – автобиографична проза. 2016г.

„Другият живот на пресъхналата река” – автобиографична 2018г.

Участвал е в различни поетични фестивали в Мароко, Обединените Арабски Емирства, Германия и Австрия. Съюзът на мароканските писатели го награждава с грамота за неговите литературни постижения през 2017г. Бадер Алсуейти е основател на издателство „Алдарауиш”, за чието постоянно седалище избира гр. Пловдив. От началото на 2018г. новото издателство успя вече да публикува няколко интересни заглавия. Предстои да издава и българска литература, преведена на арабски език.

Пред олтара на търпението

Ей, нощ, над твоите клепачи
проливам отчаянието си...
солена сълза.
Аз,
на границите на търпението,
прободох мълчанието с острието
на въздишките.
Аз като росата проливам
своите перли по бузата на утрото.
Изливам живак от изгорените си очи.
Въпреки това, все още
вярвам в жарта.
Все още държа
кормилото на живота
с копринена ръка.

Извън ограниченията на времето

Събрах останките й покрай пътя.
Купчина години
изхвърчаха из кръговрата
на пътешествията ми.
Въртя се около нищото
в онази бледа голота, където
се губят значенията.
Губи се смисълът, който
ми показва същността
на екзистенциализма,
чието съдържание е абсурдно.
Лъжата му осквернява моята.
Напук на тъмнината, нося
светилника на утрото.
Бродя с него като сляп гадател.
Меря пулса на деня
с вярата си и прозрението
из нощите на мълчанието.
Напразно разпитвах мълчанието
и тайните си.
Навярно се наситих на мълчание.
Аз съм черновата,
която ме изрита.
Изгони ме извън времето.
На среща съм с трагедиите.
В години, изпълнени с катаклизми,
аз съм на трона на търпението
и ставам все по-зъл.
Отвръщам се от настоящето.
Нито ден не съм присъствал.
Времето не ме регистрира
в своята памет,
нито призна моето място.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020