Ивона Иванова - Краят е свършил

Краят е свършил и не ни остава нищо друго, освен от инстинкт за самосъхранение да скочим от десетия етаж в апокалиптичната поезия на д-р Ивона Иванова, с чиято обречена борба с коронавируса на живота започват death in june-ските страници на Нова асоцална поезия.

Инстинкт за самосъхранение

скачам от десетия етаж
на блок 28 в младост
тълпата се събира
още преди да се ударя в тротоара

There are worse things than being alone

гледах толкова прожекции
в кино Дружба
аз съм точкова мутация
върни ми бъдещето
пипни с пръсти печката
чуй сърцебиенето на светa
погледни си ноктите
изкопай си гроба
и млъкни завинаги

Purple haze and strawberry fields forever

заслепена съм от светлините в очите ти
зениците ми се разширяват
фестивала свършва
не знам къде съм
откривам себе си

Different timelines

няма нищо хубаво в това да имаш минало
заслужава си ако имаш деца
а те обикновено са егоисти
пурпурните ми устни гният в гроба
нецелунати никога
залез
всеки нов носеше цветя
докато бях с други в следващ живот

Comfortably numb

не знаем как да играем тази игра
изгарящите ни погледи блеснаха
и не се видяха повече никога
далеч от всички е най-добре
поне този път имаш оправдание
животът е твърде кратък
за да го прекараш с някого

Thank you for the tragedy

удобно е да имаш кошче за боклук
когато стане прекалено комфортно
е време да се махаш
изхвърляш думите в устата на съдбата
зареждаш револвера
чакаш тътена носещ спасение

Every day is exactly the same

събуждам се рязко
след два дни почивка в кома
сънищата полепват
по заспалата ми кожа
всеки ден е един и същ
всеки ден е

Stay wild

бледо лице в огледалото
не се познавам
всеки ден се изненадвам
в мен живее някой друг
стига сте възпявали луната
супер жалък опит
да достигнете до Бог

Lithium

краят е свършил
настроението ми кипи
показвам зъбки но не се усмихвам
аз съм емоционален вампир
миналото не ми принадлежи
настоящето се плези
като усмивката на нирвана
и си мисли
ебати нещастниците

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020