Александър Арнаудов - Евангелие на морето
Само дъното чува евангелието на морето, когато сърцето е безтегловност и тишината се превръща в отвъд и памет. Представяме ви последните стихове на редактора и водещ на четенията на Нова асоциална поезия Александър Арнаудов, който наскоро получи първа награда от Националния литературен конкурс Море 2020.
убежище
часовете разполовяват човека
и вграждат нощта
като радиовълни
предаващи края на света
самотата е моето съществуване
тишината повтаря името ти
и се превръща в дом
където смъртта ни сънува
очите са безпощадна зима
която показва пътя
обратно в телата ни
ако четеш това
значи вече ни няма
паметник
камък по камък
броя разстоянието
от света до дъното
смъртта е първата половина от живота
а тишината е нейната памет
от която не мога да си тръгна
хлад
няма никой в тялото
което спи на моето място
стената носи усмивка
и попива лицето ми
мракът превзема мястото
в гледката
смъртта е недостатък
на тишината
безтегловност
тишината се превръща в памет
на корабокрушение
облаците събират морето
в ръцете ни
нощта лежи
на прага на телата
в този свят
няма да бъдем
отнасям светлината до дъното
евангелие на морето
нощта облича телата ни
и живее като нас
за да се хвърли в дълбокото
на последния ден от живота си
и да чака
светлината на очите
само дъното
прегръща усмивката ѝ
като времето
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 28, юни, 2020