Миглена Цветкова - Праг на болка

Витаем в паметта на града. Времето е прага ни на болка. Щастието ни убива за удоволствие в стиховете на Миглена Цветкова. 

Александър Арнаудов 

ЩАСТИЕТО
е котка
с тънки нокти.
Гризе глезените ми.
Обича да се катери.
Преде с остър език.
И красиво мълчи
в ръцете ми.
Щастието
е малко, сладко зверче,
което убива
за удоволствие.
Галя го в себе си.
Тази година
имам висок праг
на болка.

СУТРИН
дъщеря ми
разказва съня си.
Стъпва по клоните
на кестена
и те се чупят
под дребните ѝ крачета...
Чичо Гошо е торбалан
с черни мустаци
и кривоглед.
С полупразен чувал
се оглежда наоколо.
Пропадам
по едно стълбище
в адски тесен тунел
и никога не се научавам
да карам колело
и да танцувам...

*
Имам вродена памет за града,
за пепелното му небе,
саждивите ноздри на комините
и препъващите талази на мъглите...
Познавам този град на пръсти
и минавам по линиите
на ръката му по усет.
С уклончива дарба
за неизменно
присъствие
витая наоколо.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020