Христина Панджаридис - Слънцето наказва

Слънцето ни наказва за спомените. Пътуваме към лятото. Намираме мислите си в новите стихове на Христина Панджаридис. 

Александър Арнаудов 

Снимка

Пазя снимка
с ръцете на мама.
Черно-бяла фотография.
Черното е фонът,
светлото са ръцете.
В дни,
когато свещите са изгорели,
и слънцето наказва
съмненията ми с неизгряване,
изваждам снимката
с ръцете на мама.
Белотата им изгрява.
Изпълва стаята.
Нямам нужда от лампа.
Не ме е страх.
Хващам се за тях.

*
В твоята глава
моите мисли
отпреди година

*
Ако все пак се случи
някой да ме попита
накъде съм се запътила
ще му кажа
към лятото

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020