Мария Стоева - Ръбът на нищото

Светът свършва пред очите ни, а прочетеното между редовете не означава Истина. Представяме ви последните стихове на Мария Стоева в най-новата рубрика за любовна лирика в епидемиологичния пролетен брой на списание „Нова асоциална поезия“ - „Любов по време на холера“.

*
Мъдрата тишина
познава
вялото пространство
на тихи лудости

*
Чух го в твойте тишини.
Станаха ми близки.
Бяха триумф след поражение.
Бяха мъдрост
След нищета.
Чух го в твоите мълчания -
прочетеното между редовете
не означава
Истина

*
Шепот стари спомени.
Шепа стари илюзии.
Шепа тишини.
Разпилях ги,
Върна ми ги вятъра
На разочарованието ти.

*
Една мисъл преди прага.
Едно очакване
Преди съмнението.
Търпението смири
Любовта …
После я уби.

*
...И ни мисля
На ръба на нищото -
Преди да изгубим
Началото
Опознахме края.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020