Айча Заралиева - Проклятие

Потъваме в здрача между думите на Бегбеде и песните на Арбенина, защото когато заспиваме без тези, които обичаме, не можем да сънуваме себе си и животът ни е проклятие. Дните ни потъват отвъд сред звезди и сънища в най-новите стихове на д-р Айча Заралиева и априлската меланхолия на списание „Нова асоциална поезия“.

*
Потъвам в здрача,
обгърнал пътя към дома,
от който избягах
между думите на Бегбеде,
пропуснатите обаждания
и песните на Диана Арбенина.
Кога загубих себе си?
Как потънаха мечтите ми
между обещанията
звездите
сънищата…
Остана само любовта към пътуванията
през сърцето ми.

*
всяко късче небе
е свобода
спомен от миналото
в което имахме всичко
но за нас нищо не значеше

*
Да заспивам без теб е проклятие.
Цялата треперя.
Не мога да сънувам така.
Няма дракони и елфи
под затворените ми клепачи,
само снежни пейзажи
от безкрайна тишина.

*
Когато ме няма,
гледай Луната - тя пази тайните ми.
Между кратерите ѝ
е изписано името ти.

*
Нощите ми са шумни
Тихото хлипане
Замених с рев
Щом осъзнах
Че никога не си ме обичал
Татко

*
от всичките ми бягства
проклятия
магии
атавистични страхове
днес остава само вярата
в наличието на смърт.

*
Най-голямата си битка
Водя в себе си
Надълбоко търся
Мечти и любов
За да продължа

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020

Потъваме в здрача между думите на Бегбеде и песните на Арбенина, защото когато заспиваме без тези, които обичаме, не можем да сънуваме себе си и животът ни е проклятие. Дните ни потъват отвъд сред звезди и сънища в най-новите стихове на д-р Айча Заралиева и априлската меланхолия на списание „Нова асоциална поезия“.

*
Потъвам в здрача,
обгърнал пътя към дома,
от който избягах
между думите на Бегбеде,
пропуснатите обаждания
и песните на Диана Арбенина.
Кога загубих себе си?
Как потънаха мечтите ми
между обещанията
звездите
сънищата…
Остана само любовта към пътуванията
през сърцето ми.

*
всяко късче небе
е свобода
спомен от миналото
в което имахме всичко
но за нас нищо не значеше

*
Да заспивам без теб е проклятие.
Цялата треперя.
Не мога да сънувам така.
Няма дракони и елфи
под затворените ми клепачи,
само снежни пейзажи
от безкрайна тишина.

*
Когато ме няма,
гледай Луната - тя пази тайните ми.
Между кратерите ѝ
е изписано името ти.

*
Нощите ми са шумни
Тихото хлипане
Замених с рев
Щом осъзнах
Че никога не си ме обичал
Татко

*
от всичките ми бягства
проклятия
магии
атавистични страхове
днес остава само вярата
в наличието на смърт.

*
Най-голямата си битка
Водя в себе си
Надълбоко търся
Мечти и любов
За да продължа

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020