Радослав Александров - Животът в Гетсиманската градина

Въпросите за краткостта на живота и преходността на вечността, за цветето на любовта, покълващо в Гетсиманската градина се поставят от Радослав Александров в най-новите му априлски стихове и звучат много актуално сред ужаса на апокалиптичната пролет, в която живеем. А отговорите се крият във всеки от нас. Знаем ги тук и сега "и нито ден повече".

Ива Спиридонова

*
Любов ли е,
когато малката котка
пред сивия блок
се погали нежно
в премръзналите
крака на бездомник?

Любов ли е,
когато старецът,
продаващ цветя
из софийските подлези
нахрани старото,
измъчено куче?

Любов ли е,
когато някой
те обича
прекалено много
и затова си тръгва?

Любов ли е,
когато майка
работи, за да
изхранва
зависимия си син?

Бог ли е любов
или любовта е Бога?

Живот

Ако няма утре,
те обичам днес
и нито ден повече.

In another life

Днес ще си тръгнеш.
Ще се измъкнеш тихо
през открехнатата врата
и ще оставиш аромата си
да танцува блус
из празните коридори.
Сянката ти ще остане
под светлините
на прожекторите
на наивното ми сърце.
То ще се лъже,
че си отишла на разходка
и ще те чака
в някой друг живот.

*
Бедрата на твоето безвремие
сред пясъка на преходността...

А ми се искаше
да не се изплъзва(ш)
от дланите ми.
...
Някои песъчинки
винаги остават полепнали
по пръстите на живота.

*
Не разбрах как
се отглежда цвете
в пепелта,
а с времето спрях
и да опитвам.

Късаш последните стръкчета
и ги садиш другаде,
където ще поникнат.
В някое чуждо сърце,
душа с красива градина.
...
Една студена сутрин
ще откриеш кокиче
някъде сред пепелта
и ще разбереш как Камю
открива лято сред зимата.

Amor fati

Един слънчев ден
ще разхождам хлапето си,
то ще ме пита какво е любов,
а аз ще му кажа, че това
е смирение с живота
и едно безкрайно доверие,
че най-доброто те очаква,
защото му се доверяваш,
че ще бъда щастлив
и без теб и пак ще
обичам.

Тогава ще те видя
на отсрещния тротоар,
един от многото,
по които никога
не се разходихме заедно.
Ще бъдеш толкова щастлива
с някого, който те цени,
а аз просто ще се усмихна,
защото животът е прекрасен.

*
На една тухлена стена
имаше табела:
"Днес е щастие".

С годините
стената почти се срути
и много "днес" и "утре"
отлетяха с птиците на юг,
но щастието си е все там
на онази стена в душите ни
и все още се разчита,
въпреки старите
и на места рухнали тухли.

*
Едно щастливо момиченце
посади стръкче добрина
в Гетсиманската градина.

Спасен човешки живот,
осиновено бездомно куче.
Слънцето танцува валс.

Самотен мъж открива любовта.
В Гетсиманската градина
поникна красиво цвете.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020