Виктор Иванов - Корона
Поезията удря смъртта като надгробен камък и мъртъвци с маски на очите чакат своята корона. Светът агонизира, говори китайски и се разхожда като призрак в небитието - в най-новите стихове на Виктор Иванов: първа негова публикация за годината на мрачните, зимни страници на списание „Нова асоциална поезия“.
Корона
мъртъвци
с маски на очите
говорят на китайски
и агонизират -
тук
краят на света дойде отдавна
и всички просто чакат
*
разхождаш се
в съня ми като призрак
издигаш се
високо над тялото ми
влизаш в морето
за последно
затварям очи
нямам пулс
поезията удря смъртта
като надгробен камък
държа в ръцете си
тишината
и се завръщам
кръстопът
зад мен
тъмнина
пред мен
ти
драма няма -
избирам
себе си
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 27, април, 2020