Жара Гавран - Към пътя на слънцето

Жара Гавран иска да се разтвори в духовното сред котки с четири цици и шутове с три очи. Пръсваме мозъка си по пътя към слънцето с най-новите ѝ стихове в ядрената зима на Нова асоциална поезия.

Камбаните на къртицата

Ако си пръснеш мозъка
Дали ще плачат
Или ще са жертва на тревогата
От знанието че вълкът никога не се заседява в бърлогата
А обикаля наоколо облечен с вълна от черна овца
И рамо до рамо работи с тебе, заспива в леглото ти, смее се тихо на масата
И чака удобен момент да ти разкрие къде и кога те очаква смъртта
Ако си бил веднъж вън от кошарата
Възможно ли е пак да се набуташ с овцете и да им сърбаш попарата
А може би душите ни просто са глухи
За реките които от сълзи отдавна са сухи
Или за дупката в която се крие къртицата
И боде очите си слепи с кърфицата
За да може бялата лястовица кацнала на човешкото рамо
Да не изгори когато почне да стъпва по жицата
Има ли смисъл да да търсиш смисъла
Когато историята на живота ти отдавна сама се е написала
И който не вярва в кармата
Едва ли е издържал на духовния път казармата
А може би ще страдаш докато си жив
И кво от тва
И кво от тва
Дали това в главата ми разум е
Или мъгла
Дали това живота ми разум е
Или игра
Повелителят на плъховете
Къртовски труд само за зрънце мъдрост
И бих го продал само за да подържа за секунда сърповете
И бих окосил с тях храстите в парка за да си направя по приятно легло
И бих окосил с тях храстите в третото ти око ти само за да не ме е гнус да захапя
Бялото ти бедро
И бих окосил и на смъртта безсмъртието и бих я попитал
Защо?
И ако мога сега да избирам
Отново бих метнал иглата в купа сено
И когато гласът ми заговори нямаше да искам да разбирам
А щях да стана продавач на скъпо брашно

Вълкът тича сам с корона от трънен венец
Помниш ли някой от стоте живота на тялото си, Заратустра
Пастир ли е пророка или жертвен агнец
Дали този свят е плод на шизофренията
Или сме просто трохите в на боговете яхнията
Не знам дали си наясно но гълъбите ще ни изкълват
и всички слънца рано или късно ще умрат
ако си превъртял просто напусни изповедалнята
и се нареди на опашка за изселване от тази Вселена в чакалнята
ако имаш летящи обувки
направо прелети над законите
и плюй на всички в короните
спомените не ме вълнуват щом има сега
пламъкът на сърцето пречиства като светена вода
аз никога не съм бил
аз никога не съм бил
а ти какво разбра?

*
Ти си Буда
Ти си сън
Ти си огледалото в душата ми
И ще счупя твоя зов като пешка в главата ми
Можеш ли да мразиш силно
И да счупиш в мене себе си
Аз съм истински отшелник
И гърдите ми са пълни с шепоти
Често виждам гласовете
Как в раните ми бъркат
Всеки глас си има писък
Всеки писък дух си има
И край хапчето аз тичам в унес
Сътворявам цяла епопея
Все едно въртя се в колелото на съдбата
И край мене дяволи се кискат и ме ръгат в ребрата
Аз съм птица
И се приземявам
Право в устата на змея
С гордост бъркам в джобовете си скъсани
И събирам с празни шепи
Моя истински живот
Аз не съм затворник вече
Аз съм просто идиот

*
Във фермата отново съм изгубен аз
И плачат моите деди
Защото в жилите ми тяхна кръв тече
А в действията ми се разхождат хартийки зелени с лица на будители добри
Поетът сгази лука
Поетът не е вече идеалист
Поетът е бачкатор
Дали на лъвов мост
Зад бюрото или бара
Една и съща курва си
В същата система
Изтискай депресията в лимоните
За осмата текила
Подай насам парите си
И се усмихни
А утре пак ще е мъгла
Вдигни се на крака или умри
В храма на банкнотите
Към молитва ме подканва симпатичен поп
Прилича на Евгени Минчев с опашка и Хобот
Вътре котки с по четири цици
И шутове с по три очи
Предлагат ми как да бъда по-щастлив, красив или заможен
Само срещу скромна сума от пари
Излизам и зная няма никога да съм богат
Завинаги ще бъда просто вълкът единак

*
Искам да се разтворя в духовното
И да избягам от мишата дупка
Но знам че за да докосна сътворението
Трябва да се смиря по ниско от мухъла
Там където плъховете си правят легла
И отглеждат деца
Без помощта на Великата майка
Там където и ние спахме, скъпи приятелю, в търсене на приключение
И отдавна е време да се върнем отново
Към пътя на слънцето

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020