Спаска Гацева - Извинете, че не умрях
Цветята проговарят с небесните хора. Небето е уморено и спи в ръцете ни. Търсим входа и изхода от себе си в новите стихове на Спаска Гацева.
Александър Арнаудов
НАДЕЖДАТА
разбридах я
боядисах преждата в зелено
изплетох си светофар
и седнах на пешеходната пътека
с тайната мисъл
на Фрида Кало
този път
изходът да е добър
*
Малко ще отсъствам, грипът
ме догони. Мокър сняг
затрупал е колите. А небето
уморено още спи.
НЕИЗВИНЕНО
извинете че не умрях
в онова дълго безвремие
все нещо трябваше да добавям
я тайни мръснишки
я анатомията на мишките
прибавях прибавям
не става дума за мен самата
а и Животът кога се е извинявал
на Оная с косата
В ГНЕЗДОТО МИ
лястовичо
идват небесните хора
да си починат
с прекрасното.
С цветята да поговорят.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020