Божидар Пангелов - Върхът на показалеца

Да търсиш и намираш връзка между елементите на превъплъщението, да схванеш тоталното отдаване и изначалния копнеж по цялостност "и всяко тяло е до друго / в едно преобразувано", във фината поетика на Божидар Пангелов е също изкуство, както изкуството на мълчанието "което няма да откаже", за да останат единствените свидетели - "перо и перла".
Изящно, приятелю!

Марин Маринов

*

На Г.М.

и есента ще се превъплъти
в край на лято
кога
върхът на показалеца
залепва върху долна устна
мълчание
което няма да откаже
и тръгването ще е връщане
понеже малката вълна
се връща в синята лагуна

и всяко тяло е до друго
в едно преобразувано

с вдълбани думи
(толкова типично)
които никой няма да познава

перо
и
перла

морето се огъва

от хилядите
сребърни игри
и друг е въздухът
друг
за всеки на брега
ръка протегнал
ето

бяла светлина

тънките клони на върбата
мълчание
(твоето)
мълчание
(моето)

есенният щурец, който заглъхна

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020