Тодор Ников - Сиракуза

Историята е смърт и смъртта е история. Зимните кораби на сърцето няма да намерят пристан в горещите, тъмни нощи на Сиракуза, а единствено себе си. Предлагаме ви нова асоциална класика от най-големия пътешественик през времето и пространството в списание „Нова асоциална поезия“ - Тодор Ников.

историята

е наръчник
с послеслов
"и така не трябва да се прави"

Сиракуза

зимните кораби
никога не ще намерят
пристан тук
защото във гръдта гореща
на морните ти
потни нощи
„Еврика!“ оглася се нашир
от гърлото на Архимед
открил във тебе късче красота
в огледалният печален свят
на рушащи се стъкла

симфония в бяло

бездиханен ден
вълни от прилепнали снежинки
умират в погледа премрежен
виелица в далечината
и тих шепот
на разплакана бреза
и слънце няма в небосклона
а една
едва дочувана мелодия
шопен ли е това
или зимна хала зла
в тяло ледено
пирува

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020