Ивайло Мерджанов & Ивона Иванова - По закона на нощта

Любовта е черна дупка, която поглъща всичко. Сиуициден Апокалипсис по законите на нощта от солистите в хора на самоубийците - архонтите на Нова асоциална поезия: Ивайло Мерджанов и д-р Ивона Иванова.

на три блистера тъмнина

любовта не пита като си тръгва
слънцето не пише поезия
и пак е по-големият избавител
нанася ти огнестрелна рана
несъвместима с живота
не заключвай тази врата
защото вече разписах бланката
смъртния акт на гражданинът самота
аз съм ковчег пълен с чувства
защо каза спасение защо съм тук
този град тази работа тези стихове
кому си нужен като гост неканен и защо
каза всички тези проклети истини
спря ли алкохолната лирика къде си
видях те на онзи мост и отминах
нямам сили за нови поеми раздялата
ме зарина някъде на луната искам
да ми пишеш как се бесиш
всеки ден и възкръсваш
за ново безсмислие
можеш ли да отвориш вратата
да заключиш след мен
да глътнеш ключа и да се гръмнеш
любовта е ръждиво желязо а аз
нямам толкова сълзи не мога да те откупя
от лъжливия ад на живота
откъде познаваш тази курва поезията
защо тя те души в тъмното мазе
със студените си ръце и защо твоите думи
напомнят на пръстта в гробище
още колко изневери ме чакат
налей ми чаша небе и гледай как
душата ми сияе от тъгата свърши се
с нейният кататонен ступор нито съм ти
онзи торпиден идиот от психо стая 7
и всъщност нямам нужда
нито от себе си
нито от теб

с още гняв за живот

ясно ли е че мътното желание да си някой
в писането е най-нетрезвия диагонал
към безлунната яма на славата и
нейния брат поетското нищо
помислих че си тръгна

застудявам

аз съм арктика опасна съм
като мистическа идея
душата ти е гола

ти си солиста
в хора на самоубийците
хвани тичащия миг за гривата
паузирай живота огън и жупел за теб отстъпи
място за нетварната мълния на очите ми
мълчи си умри празен ти си ваза
и в стената на сърцето ми
ще се пръснеш лесно
на дребни останки
стъклени вопли

каквото си чул е без смисъл
спаси се ето я дозата стихове без
снежнобелите атоми ноотропен вход
към преизподнята каза ми ще
дойдеш все някога малка
зелена нива дом къща
бисквити с хашиш

поиграй си тъжно е спаси се
викай поп да ти чете молитви
яж диазепами иди на психиатър
опиши си книжните фантазми
изхвърляй омразата им ето
никакви суициди въжета
ни скокове от балкони

живеем го с гняв за живот

не скачай под влака хукнал към щастието
изхвърляй урнатa си гробни отчаяния
в зиналата паст на черната забрава

нощ е имаме още много дела

спасявай се казвам ти го направо
защото шансът да си още едно твърде
популярно целулозено зомби е като планина

по закона на нощта

любовта е черна дупка
банкетна маса пияни квазари
юбилей на потресението
бавна смърт на име живот
любовта е надрусан педал
в напикан подлез
халюциниращ за другото утре
лъжа е второто й име
стъпала към ада идваш ли
винаги готови дупки
вените – ренде
пропускат само истини
транквилизатор в зелено
анонимна среща в самотата

единствения път е през болката
пренаселена като статистиката
за късо съединение в главите

и всяка вечер е безпаметно съдилище
тъмна екзекуция по член и алинея като линия
по законите на нощта и самотата ни
не те очаква избавлението идва тук
пропадането по нетрезви стъпала

любовта ни е корумпирано щастие
нейна е присъдата завършила отново
с членовредителство за душите
разпознаване по зъбния статус
или по татуировките
ако не си изгорял в кола
на брега на някое езеро
накрая и морфина не е достатъчен
нещо като тоцкия полигон
недостойна смърт за героите

добираме се до невремето
академия по ужас от живота
къщата ми изгоря и ми е весело
пожарен кран пълен с обич
асоциален авангард
обикновени самоубийци
които се провалят дори в умирането

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020