Ивайло Мерджанов - Искахме и ни се даде
Самотата е чудовищна, любовта - вечна, самоубийството - ежедневие. Отчуждени от света докрая продължаваме отвъд с най-новите стихове на фронтмена на Нова асоциална поезия Ивайло Мерджанов.
децата
първо спираш да чувстваш
да усещаш фино
тънко остро нещата вкаменяваш се
сменяш музата с друга
лирата с пистолет
аптечния спирт с бира
молитвите са чути махваш с ръка
отминаваш.
локомотива на смирението те прогонва от релсите
живееш го (смирение & многотонни влакове
андрей платонов джан)
сега вече спираш да го мислиш
връщаш се в игра живееш го
(а ветерани тук няма последния
войната е останала последния жив)
нощта отминава
оцелял си я жив ето
калта и кръвта са отмити
дрехата нова болката е потушена
октомври е топъл жив жълт разточителен
златото е навсякъде
знаеш че нищо няма да излезе
вътрешно си го усетил
сега си сигурен
оцеляваш
продължаваш
познато ти изглежда
и звучи: същото е
нищо вече не е така
нищо не е същото
не е твоята пламтяща болна меланхолия
не е твоето същностно
безнадеждно очакване на гибелна зима
изстрадал си го, минало е вече
оцеляваш
продължаваш
жив да
спрял си да го мислиш детска
площадка деца играят
едва прохождат
виж ги
пред теб прохожда бъдещето
то вече крещи заявява себе си а утре
идат и стиховете а ти ще бъдеш
или мъртъв или смешен
вероятно и двете
жив ли си
маловажен въпрос
изиграл си
картите
следа
утвърдено име
дебюти защити успехи
гамбит в исфахан
но всъщност живота е затапил сърцето ти
то е замлъкнало
нищо ли е?
нека е нищо
поет ли си
зануляване и завинаги.
времето ни свърши преди да почнем
истинските стихове
поезията си отива
изчакал си смъртта
среща с Бога
наградата
е друга
тук
благодат и спешна психиатрия
I
зад привидно любовните стихове
потресението от чудовищната самота
е единствения вдъхновител на писането ми
II
колкото повече пишех толкова повече отчаяниетo
нарастваше а липсата на любов сцепи бездна в мене
която живите не искаха а и не можеха да запълнят с нищо
самите те напълно безпомощни прекрасни самотници
III
самоубийството беше ежедневен изход зад който
на пост стоеше смъртта поне един случай имам в живота си
когато оцелях само по чудо и воля Божия не по своя
убеден съм че тези случаи са много повече
IV
никога не откачих когато беше до мен
полудявах единствено в самотата
пророкът на отчуждението
преди десетина години
ти ми каза че няма
да съм способен да живея
в нормално човешко общество
сред така наречените
нормални хора
през тези години
положих всякакви усилия
едва не захвърлих живота си
но ти се оказа прав
не мога няма да успея
и не съм способен
благодаря ти
алиенирани
до края
с теб вървим по най-кривата
тясна трънлива пътека
заедно към безкрайното
заедно към вечността
и онова място
където нещата няма
да са както тук
дотогава оставам
с едничката си надежда
че има и чудеса
че те се случват
и за Бог е възможно всичко
и любовта е мястото ми
в този свят тя е моят
път край и начало
единствен смисъл
цел посока и спасение
моят опит
възвишени занимания
по дъното на плитка локва
перчиш се със разум идеи и поезии
до онзи миг когато някой
смазващ и душата и мозъка ти психо-пристъп
не ти затъкне горделивата суетност
на явен безумец
ако психиатрията издаде учебник
по човешките души
ще трябва да си признае
преписах всичко
от болни, поети & лунатици
искахме и ни се даде
смирени замислени
усмихнати божии
стигнахме в любовта
и останахме там завинаги
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 26, февруари, 2020