Марио Стоев-Анхело - Принцът-бедняк
Светът слага снежната си маска и съблича голо сърцето ни, а поезията на Марио Стоев-Анхело винаги ни показва, че никой не е по-голям от хляба за душата си. С радост и удоволствие ви представяме най-новите стихове на поета от гр. Ботевград в апокалиптичните преспи на списание „Нова асоциална поезия“.
*
събота вечер
в сайта за запознанства
черен петък
*
ти ми даде револвера
с който да се застрелям
после ме научи да не го правя
и ме научи да стрелям
по пеперудите
с които живях
*
принцът-бедняк
ще вечеря лещата си
и ще се мисли за Диоген
*
бардове
по новолуние
венерини хълмове
и адамови ябълки
пият вино
*
твоите маски
ме съблякоха гол
*
има хляб
в шкафа
на перваза за птиците
и за душата ми
има
знам пътя
по дългите
мастилени улици
и всяка дума
по тях съм изплакал
*
отварям пердето
денят
слагам две чаши
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 25, декември, 2019