Ванеса Стефанова - Отстъпление
Ние сме приглушена тъга и оставаме чисти в светлината. Сълзите ни са рани, които никой не вижда. Заспиваме в спокойствието на чужди очи в новите стихове на Ванеса Стефанова.
Александър Арнаудов
*
всички
светли и весели
хора са наркомани
аз съм приглушена
тъга но
останах чиста
Сълзите ми
изкуството
В което
Само един
Видя
Раната
отстъпление
тайно изгарям
трепереща в леглото
а когато
се върнеш
пак заспивам
в спокойствието
на oчите ти
*
неволно падна
в капана
и сега
бездомните загубеняци
белязани от развратна тъмнина
намаляха
едно дете намери
топъл дом
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 24, ноември, 2019