Петър Канев - Човешки свят

73100604_703325963493059_10730821170233344_o.jpg

Честни като рисове разкъсваме себе си в човешкия свят, в който не си заслужава нито да се живее, нито да се умре. Духовете на Пейчо Пейчев, Платон и Сид Вишъс задават правилните въпроси за проклетите отговори с новите стихове на Петър Канев в мръсната, дива и невъзпитана карамазовска меланхолия на списание „Нова асоциална поезия“.

 

Високи чувства

На върха, на който глетчерът
не се топи от климатичните промени
блясъкът на слънцето в леда
така опожарява сърцето,
че в шемета
изглеждам на всекиго
хладен и отчужден
като замръзналия труп
на Мелъри.

 

Правилните въпроси

Невинните -
винаги ли
ядат
месото
на осъдените
на смърт?

 

Скорпиони

На Пейчо Пейчев

Черна калинка влезе през прозореца.
Хоризонтът приближава - тъмен. Трака. Пръска -
кръв мастило в облака.
Атланти се давят под Перловска.
В струите танцуват уейв призраци.
В капка дъжд чувам смеха ти.
Сълзят ангели.
Водата е Христос - отново разпнат.

 

Невинност

Кой накрая го отнася?
Буцефал -
- поразен и разпорен.

 

Човешки свят

Нищо не е, каквото изглежда.
Дори не е каквото е...

По Аристотел

(Етос, Патос и Логос)

 

Бляскав ум

Който е с блестящ ум
на 11-годишен
в старо тяло
не е нормален,
до късогледство недораснал
като епилептиците
не може да спре
да вижда
всичкото.
Има ли по-голямо изтезание?

 

Философът

На гръцкия пазар
един шиптър
балканджия
албано-македон,
вместо да прави далавери,
долари
или да върти бакалия,
взел, че почнал да мисли.
Оказал се толкова потентен
в това,
че завинаги го начукал
на света
със Шериата.

 

Да ти прегази слон коня

(поуки за преподаватели)

Когато преподаваш философия
на фуражки или шлемове
последствията може и да са трагични –
нескопосана глобална диктатура във Вавилон
за народите
и афганска сватба
и смърт от алкохолизъм
за младите
диктатори.
Пор се крие
някъде.
И излиза.
Винаги.
И във всичко.

 

Нравственост

Нравите ми - мръсни, диви и нескопосани.
Маймунски. От гората.
Така и не се научиха да държат вилица.
Не подлежат на възпитание.
Останаха си от гората
завинаги
честни
като рис.

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 24, ноември, 2019

Previous
Previous

Десислава Славова - Разрези

Next
Next

Надежда Тошкова - Болка да съм