Айча Заралиева - Финският залив

Сърцето ни търси Финския залив, погледът - слънчевите лъчи над мъглата и посрещаме залеза заедно с новите стихове на д-р Айча Заралиева в белите апокалиптични нощи на списание „Нова асоциална поезия“.

*
Утре сутрин ще пропусна петлите –
и първите,
и следващите.
Много след изгрева
ще пропълзя в сърцето ти.
Ще забъркам
страст
и целувки по гръбнака ти –
бавно,
за да ги изпием
по залез.
Заедно.

*
Петъкът е мъглив.
Влакът тихо прибира пътниците си.
А моето желание да избягам
е пораснало.
Огромна сива дупка
замества днес
всичко онова, в което
с години се клех.

*
Зависи ли от нас света
и можем ли да поемем
тежестта на изборите си?
Мое нещастно човечество,
как се продаваш
за малко тръпка и радост!
Без мисъл за утре,
без поука от вчера.
Без срам от днес.

*
Пътувам в есента ти
Зад всеки спомен надничам
Като в музей
Търся място за себе си
И за любовта
Която ти нося

*
Ще видя ли пак морето,
Финския залив,
брега на Нева?
Или ще продължа да рия
в безсмислието да живея там,
където не искам?

*
Над мъглата
пълзят слънчеви лъчи.
Съвестта ми е чиста.
Избирам смело да има
и утре причина
да се усмихвам.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 24, ноември, 2019