Ивона Иванова - Тотална щета
По стара, мрачна традиция започваме ежемесечната апокалиптична, декадентска авантюра на списание „Нова асоциална поезия“ със стиховете на неговата култова редакторка - д-р Ивона Иванова. Животът е тотална щета и нямаме търпение да свърши и през този ноември.
Тотална щета
на три часа път от вкъщи съм
имам 38% батерия
тъпа кучка чете розова книга
един скапаняк ме удря
с пердето на рейса в лицето
кучетата лаят а бабичките
продължават да примляскват ядки
с липсващите си зъби и вкусови рецептори
светът е жесток и красив
и нямам търпение да свърши
Празен кадър
опиоидни полета от макове
летя към теб
за да се разлагаме на спокойствие
Other perspectives
искам седя срещу теб в бара
като френска мацка
с бял пуловер тъмно червило
и малки цици
да пия червено вино
да те гледам тъпо
и да се хвърля от някой мост
като подарък за първата ни годишнина
Life is just too much
като бяхме малки коленете страдаха от друго
искам заедно да копаем нивата
извратеняците се усещат по погледа
трябват ми субтитри за теб
но преводача е в отпуск
*
нестабилна съм като ангина пекторис плаша се от себе си
еволюирах в кардиомиоцит
който пръв ще загине при инфаркта ти
Bokeh
знаеш че всяко нещо ме кара да мисля защо първите етажи на изоставени сгради
ме карат да се чувствам особено
а не последните
сигурно защото на първия етаж получаваш инфаркта
след като си скочил от последния
Probably nothing
животът е това което ти се случва
без да разбереш защо
ебати тъпнята
какво ли е искал да каже автора
Somebody else
някой се усмихва от локвата
с пневматичен чук разбивам миналото
образцови хора ме дърпат назад
ако се подхлъзна падам в бездната
откъдето дебнат кривозъби деца
и спасение няма
Nihilist dreams
едно и също нещо се случва
всеки ден по сто пъти на ден
всеки сезон всяка година
някой пита дали ще бъда добра майка
отговорът е ще бъдеш страхотна майка
и никога не чупим вази в стените
за да спят спокойно децата
на които не желаем да сме родители
*
студена съм по средата на тялото
пия вино в хубави чаши
нищо не разбирам от тоя свят
уместно е да запазим природата
унищожавайки себе си
наздраве за чернодробната недостатъчност
да живее чернобил
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 24, ноември, 2019