Ивайло Мерджанов - С нея като възкресение
Погребани на два метра под небето животът ни е мечти, дроги и секс, а поезията се римува с любовта и смъртта ни. Бъди мъж и се провали във всичко, защото само истинското поражение е победа над света - четем себе си като завещание към Бога в най-новите истински до апокалиптична болка стихове на фронтмена на Нова асоциална поезия - Ивайло Мерджанов.
мека като вода
животът е мечти дроги секс
и поезия – в която да обясняваш
че нито едно от тях
няма смисъл
те знаеха
губех всяка жена
която пусках в себе си
a те не спираха
продължаваха
да нахлуват там и да чупят всичко
най-внимателни от тях
бяха курвите; явно
знаеха каква мъка е
да си причината
за истинско душевно страдание
знаеха що е самота
и себепрезрение
като най-романтични жени
те ме пазеха усещаха
кога да не говорят
и да не трошат
но тихи като сълза
да си заминават завинаги
римувам те с живота си
с теб е възможно всичко
без теб е възможна само поезията
а тя е череп в пустинята
вододел
след заминаването й
с изваден мозък без сърце
и неясно дали оцеляла
част от душа
очакваш ли да продължавам с поезията
сякаш нищо не е станало
нещо ми подсказва
че запаса ми от хубави думички
е поизчерпан
при неясно как
оцеляла част от душа
без сърце
и изтръгнат из черепа разум
на два метра под небето
ако говорим за писането
не ми се но трябва
на всички избягали казвам
страхът от поезия
страх и от любовта
съавтор ни е само тя
избирам мълчание
нощна разходка
в тъмния град
свобода на два
метра под небето
надявам се разбираш което разбираш
и малко повече
симфония на есенния
привечер
и двамата лъгахме
поезия е свободата ти
най-вече себе си
два метра под небето
леко небе
тежък кръст
на хапчета ли сме
никотин алкохол
опиати любов
любов
все за това говорим
умираме пишем
и все сами ходим
стига ли ми
толкова
на каквото има
всеки ужас предстои
като спасението
имаме
Го предвид
оставка за другия път
понеси непоносимото
понеси си любовта
понеси си абстиненцията
бъди мъж
и се провали във всичко
Господи дай ми сили
да мълча
не отвръщай от мене
лицето си
паля нова цигара иди
и се причасти най-добрия
съвет който получавам
тогава каква поезия
очакваш от мене казах ти
че любовта
е нова истина
за всичко
нещо в мен се променя
това не е оставка а съвсем
обикновено потресение
и не е пиянско откровение
а един искрен факт чист
като целувка; сравнението
е съвсем невинна шега
нещо като свободната воля
а по-истинско
дори от теб
екзистенциална аксиома минус 3
думите са просто сянка
на всичко останало
и затова
кажи ми нещо хубаво
след всички нощи
алкохоли
измами
делири
треви
счупвания
след всички самоти
обиди
тъмнина
невролептици
нобелови награди
малоумни
не си купувай въже
обратното им захващане
иридий
глутница времена
след всички къде си
написах нов стих
изфукай се
войни
битките им
размножения
дати
академии
добре дошли
изгнили в гроба
отишли си
политически причини
играчи нашата
компания
всеобщата история
конформистката поетика
професура
лекари
аяхуаска
дни на проверка
кажи ми нещо хубаво
освен това
че един
ден
след всичкия фалш
твоите танци
паскал & розанов
пробутани наши момчета
и трети кръг
умря пациент
солженицин на пейката
паркът
таблетките
след всички разговори
дано едни пари
муха без повелител
унижения
оцеляванията
дозичка
хваща ли козът
падаш сам
и там
also known as molly
пусто ми е любов
7 .62
фасовете
юда
римската власт
калта
тази вечер
предумишлена обич
обичам
те
кажи ми нещо
по-хубаво от това
че един ден
кажи ми нещо по-
добро от това
че Слава
Тебе
че животът тук
и сега, битието ми
сред всички тях
сред вас
и пред тебе
любов
душа на
душата ми
последна
любов
и ти
и. –
край
ще приключи
ще спре
насъщно между мен и теб
самотата ми трябваше
за да пиша поезия ти ми трябваше
за да я спра не се получи
но ще е завинаги
с нея като възкресение
изведнъж насред безумната самота на живеенето ми
единствено тя претвори превърна
болката страхът ужасът изоставеността
и вечното никой не разбира никого
състояние на нещата в толкова чиста любов
че ми е трудно да се позная и ми е трудно да се понасям
искам ли да се пазя от неминуемата
светлина ревнувам ли я от самотата й нужно ли е
да отлагам с техните илюзии за щастие краят си какво още чакам
и какво правя още жив и дишащ
в лъжливия гаден ад на съществуването
в мимолетния омразен фалшив и празен живот
ако зная убедил съм се преживял съм го със сърце
и цялата сила на лудостта и любовта си
ако съм разбрал със сигурност че не тук и не сега не сам и не с тях
а само и единствено във вечността на истинската любов
която е разкрила се пред душата ми най-реална
светла и свещена истина съкровена действителност
нещата биваха такива каквито трябва да бъдат
и ще бъдат такива каквито никога не бяха
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 24, ноември, 2019