Павел Веселинов - I drink alone

от старите ленти

*
Моя малка Ида,
дните ми са увехнали цветя.

Коледна приказка

На ъгъла на 99-а улица и второ авеню, един наркоман умираше от студ. От небето заваля крек.

*
2:40 през нощта.
Вали. Излизам навън и се оставям дъждът да ме отмие, като детстка рисунка
( на асфалта) превърнала се в цапаница.

Плагиатство

Прости ми, Боже, че възпях розата,
която ти създаде!

Павел Веселинов

I drink alone

Самотата е безлична кучка,
която дните ми обсебва,
и ме поделя с тишината,
макар обича, на пуснатият телевизор да подремва.

И пия сам във вечерите скучни,
и мракът вън, и вътре, разсмива ме
със жален вой на куче,
разви ми се пружинката докрай,
не чакам вече нищо да се случи.

В сънищата ти

Два, оплетени в спирала, фалоси,
висящи от миглите ти,
с главата надолу,
като два охлюва,
оплождащи се взаимно.
Белезите по тялото ти са от устни,
забравени в гънките на чаршафа.
Събуждаш се, изведнъж,
като муха откъснала се от паяжина,
махни часовника от очите си
и си лягай, паякът е още гладен.
Луната е яице, набучено с карфици,
тази нощ ще остави белези.

12 = на нищо

Часовникарят бавно допи кафето си.
Остави чашата настрана.
С дълго тренирано движение.
Обърна (по навик) табелата на вратата -
четните обръщания бяха ,,Затворено,,
свали черните очила
и си легна.
Лежах, разглобен на тезгяха,
изхабени, зъбни колелета,
анкер и разкривен баланс,
циферблат,
с ръждиво петно
на дванадесет часа.
Едната ми стрелка бе паднала в безвремието.
на пукнатините на масата -
точно на пътя на мравките.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 23, октомври, 2019