Спаска Гацева - Лятото вилня и свърши

Лятото вилня и изостави небето. Времето изтича в гласа ни и се превръща в птица. Откриваме свят за обичане в новите стихове на Спаска Гацева. 

Александър Арнаудов 

*
тече изтича времето
на моя глас
роден за птичи трели
а още всичко е мечта

Днес

От звезди до звезди
денят беше добър.
Даде ми право да кажа
не вместо да.
Да се върна отнякъде
без да съм тръгвала.
Нарисува очи
на сърцето ми
и видях
толкова много неща
за обичане,
че и Бог
ми изръкопляска.

*
Не виждате ли,
скри се някъде зеленото,
умря зеленото.
Заради гибелта му свята
светената вода
в очите си
раздавам днес
на жълтите полета.

*
един ден
и думите
ще ни потърсят
сметка

* 
Лятото вилня
и свърши. Това е.
Отсега -
дъждовни листопади.
Гущерче,
заспало под сърцето.
Кичур златен -
отлетял в небето.

И любов, о, Боже,
преизподня!

*
колко отдавна
било е
ръката
не ми говори

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 23, октомври, 2019