Диана Димитрова - Lilith

Душата ни капе от небето. Спим на прага на живота. Нашият път е асфалтов и смъртен в новите стихове на Диана Димитрова. 

Александър Арнаудов 

 
Lilith

някой път
на една тайна вечеря
ще ти прошепна в ухото
че не съм създадена от реброто ти
някой път
при случайна среща
ще си спомниш точно това
но не и как правехме любов
покровителка съм на бурите
Адаме
и съм първата свободна жена на земята

*
бездомна съм
спя на прага на живота
добри хора ми купуват чай
но безутешно скърбя по надежда
няма я
умря по пътя на керуак

*
разкъсвам септември на срички
за да получа море като отговор
но вятърът ми наднича през рамото
и закачливо ми вика
девойко
постилам килима за най-добрата сезонна любовница
сложи червено листо вместо точка
и отплувай
есен е

*
душата ми капе
и пада
листопад от любов
но без песен
обикалям града
за да видя стари кестени
жълтобради
но намирам младоци
израстнали на местата
на мъртви другари
моят път е асфалтов
и смъртен
черен като вечер беззвездна
напролет ще се родя отново
дано е в планинската бездна

*
Три гимназии са ме приютявали,
имах покрив, но нямах дом.
Благодаря за одеалата -
Горчева, Ватева, Атанасова,
спасихте ме от сигурна смърт.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 23, октомври, 2019