Ивона Иванова - Губя интерес към живота

Друсаме се с отчаяната си жажда за живот и сънуваме светлото бъдеще като пламъчето на запалка под лъжичката, но октомврийският Апокалипсис на асоциалната поезия идва с най-новите стихове на култовата редакторка на едноименното електронно списание - д-р Ивона Иванова, която обича да изписва всички от моргата на света.

transmission

пишеш съобщение
докато шофираш
мисля че трябва да се виждаме с други хора
светлините на тира те заслепяват
и животът му продължава по същия начин

*
няколко измерения по-късно
пак те намирам
ангелите се самоубиват
в чест на нашата експлозия
от която се създава свръхнова

*

Now there’s a look in your eyes
like black holes in the sky

Pink Floyd

докато кубинките ти изкупват
греховете на твоите родители
дяволът цели вените
оксиконтинови целувки
се разтапят под езика ти
сънуваш бъдещето
светло
като пламъчето на запалка под лъжичката

Black hole sun

надничам вътре в себе си
без да търся нищо
на дъното на кладенеца
смъртта е зъбата и гладна

recycle

опитваш се да бъдеш някой
бориш се с хипертония
зависимости
получаваш екстрасистоли щом свърши пералнята
мъчиш се да откажеш цигарите трета година
животът - добре смазана машина
те сдъвква и изплюва като капачка
но поне те използват за кампании

hard feelings

какъв е смисълът да бъдеш с някого
като пак ще мислиш за друг в събота
докато сушиш косата си
забрави всичко в един следобед
не се беси на тавана
яж си непознатите
и не говори със зеленчуци

Най-добре си изкарвам сама

нещо тихо се случва
страх ме е да не надделее
страх ме е когато нямам сили да летя
страх ме е да съм Алиса в задния двор
обичам строежи
и винаги се целя в югуларната

*
губя интерес към живота
всяка вечер изучавам пода
зайци с уши като ножици
ме снабдяват с нови спомени
размножават се в дробовете ми
режат тъгата на половина
и издишвам мъртви усмивки

меланхолията на синия час

идвам неподготвена за следващото утро
до колене съм в теб
ти ме посрещаш отваряш вратата
и влизаме в лудницата

там е топло и уютно и за двамата

признай си че си развалина и не се занимавай

*
този дизордър се движи бързо
като кола преди катастрофа
избухвам си
какво да очаквам от утрешния ден
по-здраво въже за обесване?

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 23, октомври, 2019