Божидар Пангелов - Нулево лято
Поезията на Божидар Пангелов не е нито сън, нито мълчание, тя е сетива, потопени в Абстракта, другото са само понятия.
Марин Маринов
не мога да изляза
от тази стая
щурците са твърде
тъмни
тази нощ
този който пристига
Къде е лятото,
невъобразимото
и нулевото лято.
Т.С. Елиът
в кръчмата когато звуците
са повече от гостите
и лятото ги удря
през устата
“пикльо” ми каза
човекът
с лице на хралупа
“това бе в друга страна
освен това
и женската е мъртва”
нямаше какво да добавя
или извадя от лятото
мисълта се разливаше
по масите
той беше пътувал
видял
побелял
някъде между пясъка
и нищо не беше дошло
само очи от нулево
лято
преди
този който пристига
*
вече
погледът ми е спокоен
луксозно оранжево
нокътче
по
масата
светът ще се завърти след
- дъх
*
Гледам корените на
дърво от есента.
Църквата на Добърско и
Планина.
Която знае.
Времето е тишина.
говорят
тук
гората оставя
светли просеки
дума,
която не премества
друга
и в кладенеца
никой
няма да извика
говорят
сянката и светлината
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 23, октомври, 2019