Мартин Златев - Братислава

С голямо удоволствие ви представяме първата публикация на Мартин Златев на страниците на списание "Нова асоциална поезия". Спомените ни ядат отвътре. Тихият град потъва в очите ни - Братислава на М.З.

Александър Арнаудов 

Братислава

Колкото и рано да беше полетът,
си поръчваше бира.
Градът бе скучен.
В спомените ми бяхме спокойни,
но носех голям страх в корема си.
„Нещо те яде отвътре”,
ми казваше,
но не знаеше,
че нещо яде теб.

В този прекалено тих град
загуби едно копче от палтото си.
Загръщаше се,
придържайки двете половини на дрехата
като отпуснати кафяви крила
и се смееше зачервен,
сякаш се готвиш за нещо неприлично.

Това бе първото от нещата,
които започна да губиш.
На ръба на потъването
гледах как се отдалечаваш постепенно
разпадайки се копче по копче дреха по дреха спомен по спомен.
На самото дъно не разпозна собствените си ръце.
Било е много дълбоко и тъмно.
Върнахме се с приятели в този град.
Стори ми се различен,
Много по-топъл и жив, беше зима.
Където и да седнех, си поръчвах бира.
„Ще стане на пикня” би казал,
но аз не отпивам.
Гледам мехурчетата
сякаш се образуват от само себе си по стените на чашата,
откачат се, политат нагоре
и миниатюрно се пръскат по повърхността,
като въздух
да отива при въздух.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019