Диана Димитрова - Господ е мъртъв

67080665_10217130969979966_505728400489447424_o.jpg

Луната е безмълвна нощна лампа, докато стискаме вятъра в юмрук. Тишината в нас е дете. Господ е мъртъв и не знаем, защо живеем в новите стихове на Диана Димитрова.

Александър Арнаудов  

 

 

*
искам да съм пържен картоф
в устата на пънкар
на Кравай
искам да ме сдъвче
после да ме изплюе
да ме стъпче с кубинките си
и да остана завинаги там
на паважа на 90-те

 

*
вече е нечовешко, твърде нечовешко, драги Фридрих,
след смъртта на Бог
се раждат само мъртъвци

 

*
в синята стая
седнал на стола човек
яде ухото си
слънчогледите плачат
в звездна нощ за самотници

 

*
в зениците ми се отразяваше любовта
съставена от хиляди частици "защо"
умножени по безкрайната глупост на тишината на ума
спирачките не издържаха
блъснах се в стената на мълчанието
разпаднах се на атоми от безглаголия
сега се уча да чета през теб
трябват ми очила
и миячи на заблуди
сричам себе си

 

*
Ешпораото се разбива в скалите,
на пяна,
сладка вода.
Докосвам с устни душата ти,
солен залез,
пясък в кръвта.
Луната
е мълчалива нощна лампа,
срамежливата ми страна.
Но вече
е твърде късно за плуване,
а ние с теб не сме брат и сестра.

 

*
тишината в мен е чакано дете
в теб е аборт по желание

 

*
не можеш да ме омесиш
не съществувам в готварските книги
не можеш да отчупиш от мен
аз не съм обреден хляб
не можеш да се нахраниш с мен
не засищам глада
зърно се родих в нивата на живота
и зърно ще умра
непокълнало

 

*
в търсене на себе си
стискам вятър в юмрук

 

*
господ е мъртъв
уудсток е мъртъв
свободата е мъртва
любовта е мъртва
сещам се за поне пет човека
които не трябваше да са мъртви
но са
ти знаеш ли защо живееш

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019 

Previous
Previous

Виктор Иванов - Азия

Next
Next

Велислава Кандова - Черен вятър