Калоян Христов - Август

Площадът изчезва в годините и си отива с детството. Морето се разбива в тъмнината. Светът обръща посоката и връща часовника в началото на света с новите стихове на Калоян Христов в апокалиптичното септемврийско лято на списание "Нова асоциална поезия".

Александър Арнаудов

август

следобедни щъркели
есента подготвя 
своето утро

*
вечерно небе
звездите наблюдават
очите й

Площад

безлюден е този площад
от години е все така пуст
там мина моето детство
спомням си детството си
спомням си, че и площадът
някога беше оживен
спомням си и фонтана
около него тичах с хвърчилото си,
което един ден падна във водата
и изчезна

*
морето я гали с разпенени вълни,
а пясъците я обсипват със скрити желания,
само старият кей - разбит и самотен,
чака в солената тъмнина,
скърца с изгнилите си дъски 
и се надява
тя все пак някога да мине по него
отново

Пясъчен замък

с нея вървях по плажа
край водата
тя намери забравена кофичка
с форма на замък
взе я и я напълни с мокър пясък
обърна я и я вдигна
това е моят бъдещ дом
каза тя
а аз се засмях
в този замък виждах
зидoве мечти
кули от спомени
камъни с желания
плочи от истории
знаме от тъга

продължихме
а след нас морето изпрати
тиха вълна и нейният замък
се превърна в грозна гърбица
която се размиваше
тя я погледна

прибрахме се в квартирата ни
на сутринта нея я нямаше
а по плажа се бяха появили
стотици пясъчни замъци

Посока

Стрелките строго гледат
към три и към дванайсет.
Часовникът лежи
на старата маса
и всяко тракане на
секундарника вдига
прашинки във въздуха.

Градът шуми под тях,
ликува под
колелата на
стария механизъм.

Гълъб каца на прозореца.
Механизмът
заработва на обратно.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019