Денис Олегов - Communication breakdown

Последната надежда на удавника си отива с пролетния изгрев. Иконите плачат, за да се пречистят и слушат молитвите на сираците. Търсим пътя нагоре от дъното в новите стихове на Денис Олегов. 

Александър Арнаудов 

*
Последна глътка -
на дъното откривам
пътя нагоре.

*
Улична песен -
вечерната молитва
на сираците.

*
Дъждовна утрин.
Иконата проплака
да се пречисти.

*
Пролетен изгрев:
последната надежда
на удавника.

*
Тъжна реалност -
Икар се приземява
сред лапутяни.

Помпей

Лавата бе наказание за величието.
Черните облаци подсказаха,
че сме отишли твърде далече
в необузданите пориви,
предадени от кърмени от вълчица деди.

Където агонията беше зрелище,
а в сърцата варварски пулс
покоряваше със злато и меч,
оцеляха студените камъни -
фасада на алчни копнежи.

Разтваря се стремежът за слава
в серния прах и отровния дъжд
на разплатата с отдалите се
на първичното пълководци
иучени.

Везувий захвърли древния гений
в некропола на вехти идеи
между Via della Fortuna
и ъглите на публичните домове,
потънали във винен делириум.

Communication breakdown

Думите ми отекват, пресовани от плексигласни
стъклени душевни огледала. Натикани, затворени в броните
заменяме бунта с гъвкаво угодничество.
Изсипваме вътрешностите на пътя
да запълват дупките на магистралата,
за да минават валяците на нашите идоли.
И ето ни - винтчета, гайчици, болтчета
на изкуствения интелект и естествената варварщина.

II
Исках да си поговорим за живота - за броденето в планината
и спокойствието на природата,
за бягството от постиндустриалните замъци
и гребните канали с помия.
Разтухата обаче беше по-вълнуващ събеседник,
мълчанието - стена за моите брътвежи,
споделянето - загуба на време, ценно за връзки
и планове за лесно и красиво
сливане с мишките.

III
Танцувайте в своите житейски върхове!
Изливайте в стомасите бензинната амброзия!
Прикривайте безкрайната лакомията с нехайство
и несиметрична незабележима усмивка
с обратна захапка!
А аз ще гледам към залеза, а може би и ще изпадна
в карнавала на всеобщата наркоза.

IV
И когато призовавам да се вгледаме
изхрачвате: "така сме съвършени",
а всеки е затворил вселената си,
и чуждите маскира с код: "профанни".
Стрелите на цинизма и измамата
запалват градушката в надпревара
да отпием от лавата.
А имах да ви кажа толкова много.
А искате да чуете три звука на поклон.
Поклон пред тези, с които казахме си нищо.

V
Ще тръгна напред, подхванал под рамо
своята крива и празна кратуна.
Ще викам отвъд, със болка ще крякам
в тая нелепа планета на глухи.
 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019