Миглена Цветкова - Петъчна жена
Сутрин стиховете заспиват като прилепи с главите надолу и петъчната жена разпределя самотата поравно. Отвъд времето Бог подрежда Вселената и прави място за нас в най-новите текстове на Миглена Цветкова на страниците на електронно списание "Нова асоциална поезия".
Стихове
Идваха нощем.
Будеха ме да им правя компания.
Кацаха по кривите петолиния
на сърцето ми.
И ме сочеха с пръст,
че страшно сме си приличали.
Оглеждах се
в несъвършенствата им...
Понякога ме целуваха по тъгата.
Понякога, дръзки и самоуверени,
кълвяха като стръв светлината ми.
На сутринта заспиваха като прилепи
с главите надолу,
като щипки без пране по простира,
като чувства ненужни на никого,
в които единствено се намирам.
Доверие
Преди първия ден
Бог затваря очи
и стои дълго сам в тъмното.
Намисля си светлината ми.
Преди първия ден
Бог стои сам в нищото
и мълчи.
Намисля името ми.
После налепя
по небето звезди,
подрежда Вселената
и прави място
за мене.
Петъчна жена
В четвъртък той
мие чинии,
разтребва долапи,
пазарува за двама,
полира чаши за вино...
Тя утре ще дойде,
ще се усмихва,
ще приготви вечеря,
ще търси в очите му,
в небрежните му
жестове,
стръкче крехка
надежда за пръстен.
Ще полепне смехът и,
извисеният и вик
по тавана,
струйки белези
ще потекат по стените...
След тази петъчна жена -
затишие.
И разпределена самота
поравно.
*
Подарявам
тримата братя
и златната ябълка
заедно с майка им,
с каторгата
на всекидневието,
с бутилка водка
или керосин,
с празните приказки,
в пълното отчаяние,
че (не) съм
майка ви
Тереза.
Ламята се дави
с пушеци.
*
Пия строшени стъкла
от жълта чаша,
докато тя подрязва розови храсти.
Мирише на мене в градината.
Убожда се на жълтата роза.
Проклина рождената ми дата.
Обещава си да се събуди
след столетие,
а аз ѝ обещавам приказка.
Трънчето пари.
Пониквам от него
на венчалния ѝ пръст
като сватбен подарък.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019