Ивона Иванова & Ивайло Мерджанов - Несъответно на живота

69665810_429595967650060_5727947331463020544_n.jpg

"Несъответно на живота" за нас е удоволствие да открием септемврийската рубрика за колективно писане "Изход" на нашето асоциално списание с най-новите общи стихове на двама от най-ярките, култови и знакови антигерои на НАСП - Ивайло Мерджанов и д-р Ивона Иванова.

 

КАКВО СЕ СЛУЧВА БЕЗ ЛЮБОВ

случва се трагедия вечността не оцелява в душата ти
а улита и пада пияна в небесна локва – до тук
не ти е гарантирано нищо освен депресия до кръв

какво се случва без любов
едната смърт се случва само

събаря се и рухва всяко бъдеще простреляно с оптическия
прицел на твоя личен принос към история на нещастието: откога
с тебе заедно вървим по улица нов живот в квартал прекрасен свят

изоставени уморени до безразличие
едва-едва живи около челюстите на сиво ято
тигрови акули в топли като кръв води

кой ще ни упъти

към невъзможното и необратимото братята на любовта
към краят на отчаянието хебефренно кикотещо се
към действителното и реалното измамни като тъмнината
с нейното не бях с никого онази нощ уверение

кой ще ни укаже пътя –

към срутения манастир на любовта разпаднала се
към разлюбеното вече тяло и пориви – пепел угаснала
към до скука смъртна омръзналите нежности несмислени

и обещания забравени
и нетрезви целувки от страх
и клетви тихомълком абдикирали

ежечасно обаче човекът ангел и човекът звяр се сбъдват но сам
човек не прави глутница а нещо по-страшно: и печелиш един
от всички варианти свободно избрано нещастие окопаваме се
като къртици в тъгите на юлските жеги неприбрани в мрака съдби

отново те питам какво се случва без любов –

оксидативен стрес и
ендотелна дисфункция.

 

НЕСЪОТВЕТНО НА ЖИВОТА

всеки път когато се чувствам добре
си мисля че ще продължи завинаги
а вечността не трае и пет минути

шизоидното ядро не помага при
опити да се вградиш в бетона
затова използвам наркотиците
трайно да убият всички неврони

които си спомнят любовта малкият
принц би разбрал и простил дали ти
не си малкия принц питомен ли си
аз не достатъчно съвсем отчаяни сме

не са розите вечно зелени растения
като ония у башо, мацуо дето толкова
сняг са видели а отвътре са същите
едно време не беше така лигандът

съставящ малки оди за трезвеността
по вода заминава с круизен кораб
не знаех как да се държа като дете
не знам как да бъда и възрастен

като цяло съм човек който гледа
как живота му гори и се смее доста
несъответно на живота е и живеенето

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019

Previous
Previous

Тодор Ников - Север

Next
Next

Венелин Бараков - Порой