Ива Спиридонова – Когато изгубиш корените си („Дъно в небето“ на Александър Арнаудов)

Дъно в небето
Александър Арнаудов

Когато изгубиш корените си сред калта на апокалипсиса, можеш да пропаднеш единствено в небето. И да продължиш да обичаш Бог и човека. Именно в тази любов намираш семейство, в което „никой не се ражда“, защото се сътворява.

Александър Арнаудов има смелостта да се страхува от себе си, да търси дъното, гледайки нагоре, за да се сътвори отново „от излишъци“, да намери изход и да опази крилете си. Сърцето му е дете, което най-добре знае как се умира. И как се пише поезия.

„Дъно в небето“ е книга, която успява да построи с думи един завършен свят – от ада до небето, от времето до нищото, от детството до гроба, от очите на вълка до очите на любимия, от смъртта до сътворението. Книга, в която момчето, „пропаднало в небето“, слуша мълчанието на Бога на всички езици, пише името му „на празните места в небето“… и записва думите му като тишина, като любов, като поезия…
Остава само да ги прочетем и разберем.

Ива Спиридонова 

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 25, декември, 2019

Comments

comments