Джералд Шепърд - Мълчаливото въображение (Превод Мирослава Панайотова)
СТОЯ САМ КАТО ГЛАВА НА ВЕЛИКДЕНСКИ ОСТРОВ
Хорът за дъжд пееше (Om So Hum), докато отмествах потъващите корабни завеси. Когато съм сам, наричам спалнята си „Титаник“: аз съм и корабът, и айсбергът. След докосване на студени пръсти, аз заставам с моето паство от сенки на мястото, където миналото и бъдещето се срещат; неделими като ято бели чапли в бялата светлина на зората; и толкова трудно да бъдат хванати. Още с първите си стъпки по килима "Марко Поло" си помислих, че ако Бог съществува, тогава времето не може да съществува: няма минало или бъдеще, просто настояще. Преди много години ми бе връчена бележка от хореографа на небесните танци, която гласеше: „Главата ми е моята къща, а чистачката закъснява“.
I STAND ALONE LIKE AN EASTER ISLAND HEAD
The rain choir was singing (Om So Hum) as I drew back the sinking ship curtains. When I am alone I call my bedroom The Titanic: I am both the ship and the iceberg. After cold fingers had touched I stand with my congregation of shadows at the point where past and future meet; indivisible like a flock of egrets in the white light of dawn; and as hard to catch. I have thought since my first steps on the Marco Polo carpet that if god exists then time can not: no past or future just present. I was handed a note many years ago by the choreographer of celestial dancing which read: “my head is my house and the cleaning lady is late”
В СЛЪНЧЕВА ГРОБНИЦА
След серпентинов старт на деня, който включваше претърсване на предхристиянските катакомби за бутилирана слънчева светлина и разбърканото съдържание на сандъка на индиански шаман за прахообразните останки на известен финландски композитор, аз се обгърнах с единадесетте катехизиса на тринадесета нова реалност и се качих горе да работя. Рисувах вътре в древния скелет на син кит, прелетял над Андоувър в Средновековието, когато все още беше село, а обитателите му носеха заострени обувки и шаперони - музиката на финландския композитор все още звучеше, докато вървях по пътя на моето въображение, търсещо съкровища, изхвърлени на плажа.
INSIDE A SUNLIT TOMB
After a serpentine start to the day, which included searching the pre-Christian catacombs for bottled sunshine and the jumbled contents of a native American’s medicine man’s chest for the powdered remains of a well known Finnish composer, I enveloped myself in the eleven catechisms of the thirteenth new reality and went upstairs to work. I painted inside the ancient skeleton of a blue whale that had flown over Andover in medieval times when it was still a village and its occupiers wore pointed shoes and chaperons - the music of the Finnish composer was still playing as I walked the strand line of my imagination looking for treasures cast up on the beach.
МЕМОАРИАЛ НА ХАЛЮЦИГЕНИЯ
Изкачвайки се по скалната повърхност на утрото без въжета, въпреки че има парашут в шапката ми V2, имам време да огледам такелажа на ветроход, плаващ оттам; държан във въздуха от множество жаби, превръщащи се в принцове, а след това принцове, превръщащи се в безплатни монети в кесия на богат просяк - тя бавно изчезва в далечното разстояние. След закуската си в гето на планината Олимп рисувам портрет на мистериозно момиче с паякови очи, което намерих в капан в паяжината на машинната памет. Спасих го с палеолитна брадва, която бях намерил в неолитната надгробна могила на мезолитен воин. Имах обяд на пещерен човек и чай на астронавт. Моята вечерна напитка от тъмна материя, плаваща в море от тъмна енергия, ми беше връчена от автомат, създаден по модел на изчезнала форма на живот от камбрийския период.
A MEMORIAL TO A HALLUCIGENIA
Climbing the rock face of morning without ropes, although there is a parachute in my V2 hat, I have time to inspect the rigging of a sailing ship that floats by; kept airborne by a multitude of frogs turning into princes and then princes turning into loose coins in a rich beggars purse - it slowly disappears into the diaphanous distance. After my breakfast in a ghetto on Mount Olympus I paint a portrait of a mysterious girl with spider eyes which I found trapped in the cobweb of machine memory. I rescued her with a paleolithic axe which I had found in the neolithic burial mound of a mesolithic warrior. I had a caveman’s lunch and an astronaut’s tea. My evening drink of dark matter floating in a sea of dark energy was handed to me by an automaton modelled on an extinct life form from the Cambrian Period.
Превод от английски: Мирослава Панайотова
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021
