Марин Маринов – Тъмна свещ

Публикациите в септемврийския 13 брой на електронно списание „Нова асоциална поезия“ завършват в апокалиптична жажда по вечното лято на прага на есента и зимата със стиховете на един от най-добрите маринисти не само в съвременната българска лирика – Марин Маринов. […]

Слави Томов – Епилогът на паденията

Социалното е удавено с потулените метафори на идиомни недоволства и гняв, на меркантилна куртоазия, на акварелна циклофрения и лакейство. Това ветрило от хронично ‘течащи’ чувства, дали би могло да бъде овладяно с широкоспектърния augmentin? Слави Томов   * Епилогът на […]

Марио Стоев-Анхело – Ножът на желанието

Представяме ви най-новите стихове на Марио Стоев-Анхело, един много истински поет от гр. Ботевград, който по време на четенето на НАСП там ни показа, как се плаче и кърви, докато се чете поезия и че духът на Емили Дикинсън е […]

Диляна Георгиева – Мъгла

Дърпаме завесата на лятото и очакваме студената мъгла да закрие всичко по пътя си. Минава полунощ и след спектакъла на живота сме сами. Само бледото утро ни прави компания с източните пиеси на Диляна Георгиева.  Александър Арнаудов    * последен […]

Боряна Богданова – Път от дъното

Избираме своя път от дъното и вървим заедно с тъгата.  Всеки кърви с кръвната група на чувствата. Само миналото почуква на врата и ни търси в новите стихове на Боряна Богданова.  Александър Арнаудов   * на тъгата са големи крилата […]

Стефан Вангелов – Растем с нощта

Растем с нощта. Лятото свърши в стиховете на един от най-младите редактори и автори на електронно списание „Нова асоциална поезия“ – 19-годишният Стефан Вангелов от гр. Пловдив.   * поставям те на първи ред за да няма кой да те стигне […]

Ванеса Стефанова – Неизбежното

Животът ни кара да носим всяка своя мъртва мечта на ръце. Опитваме се да задържим устните си заедно след всяка следваща смърт. Остават само белезите по тялото с натрапчива тишина в новите стихове на Ванеса Стефанова. Александър Арнаудов   * […]

Павел Павлов – Без право на обжалване

Не ни остава нищо, освен това, което сме докосвали и откриваме, че не съществува. Затрупваме се с пепел и си прерязваме вените, докато чакаме присъда. Умираме и проникваме в себе си с най-новите стихове на Павел Павлов. Александър Арнаудов    […]

Зорница Харизанова – Изпълнени с тъга

В края на сезона сме изпълнени с тъга и сменяме гримасите, които носим. Останало е само безветрие по крилете на вятърната мелница. Есенните листа се превръщат в пеперуди, докато гоним вятъра в новата публикация на Зорница Харизанова. Александър Арнаудов    […]