Александър Арнаудов - Оставащо време

78660947_2737412266302718_8518102805867659264_o.jpg

Пусто поле. Потъваме в изминалия ден на гледката и в хербария на сърцето ни пониква първото кокиче. Представяме ви хайку от редактора на Нова асоциална поезия - Александър Арнаудов в рубриката за апокалиптично източно писане на нашето електронно издание.

 

*
прошка
първо кокиче
в хербария

 

*
пусто поле
изминалият ден
в гледката

 

*
дълбок сняг
на земята
дъно в небето

 

*
аритмия
задръстени булеварди
в центъра на града

 

*
оранжерия
зад витрината
труповете на града

 

*
дъното на океана
ремонт
в градския канал

 

*
вълци
колите образуват глутница
на кръстовището

 

*
in memoriam
залязващо слънце
в снега

 

*
клетка
спрял светофар
в последния работен ден

 

*
глобално затопляне
изтичащи цветове
от слънцето

 

*
разтварящо се небе
в ръцете ми
зима

 

*
пълнолуние
отражение на очи
в безоблачно небе

 

*
раздяла
кална улица
между човека и сътворението

 

*
проход
в небето
следи от зимата

 

*
радио
чужд глас
между хората

 

*
снежен човек
оставащо време
в стария календар

 

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 25, декември, 2019

Previous
Previous

Ива Спиридонова - Nothing's Impossible

Next
Next

Димитър Пенчев - Малките сърца в кръвта ми