Игор Талков е един от поетите, необходими на днешното време. Категоричен, опозиционен, критичен, Талков показва недъзите на обществото по време на „перестройката“ в СССР и не се бои да критикува както комунистическата върхушка, така и „господата демократи“, които я заменят. Неудобен за всяка власт, Талков достига своя пик на популярността в края на 80-те години заедно с групата си „Спасательный круг“. Неговият концерт „Суд“, проведен на 9 май 1991 г., в който осъжда делото на Ленин и Сталин, и до днес е забранен за излъчване по руската телевизия. Убийството му през декември 1991 г. не е разкрито и до ден-днешен, а официалната власт го признава само като изпълнител на лирични композиции като „Чистые пруды“ и „Летний дождь“.

Денис Олегов 

Глобус

Покажете ми такава страна,
където славят тирана!
Където победата във войната над себе си
празнува народът.
Покажете ми такава страна,
където всеки е лъган.
Където „назад“ означава „напред“
и наобратно.
Покажете ми такава страна,
където са заключени храмовете.
Където свещеникът крие под расо
КГБ-шен пагон.
Покажете ми такава страна,
където блаженстват хулиганите.
Където управниците грабят хазната,
подпирайки се на закона.

Покажете ми такава страна,
където заразяват децата.
Където карат войниците да стрелят
в жени и старци.
Покажете ми такава страна,
където светците унижават.
Където героите – ветерани от войната -
живеят по-зле от роби.
Не въртете глобуса,
няма да намерите.
На планетата Земя такива страни
не се търсят.
Освен тази съдбоносна,
в която всички не живеете.
Не живеете, защото не трябва това
живот да наричаме.

Аз ще се върна

Аз мечтая да се върна от войната,
с която се родих и раснах
на руините на бедната страна,
под дъжове и сълзи.
Но не е предан на земята тиранът,
обявил война на страната.
И не ѝ се вижда краят
на тази война.

Аз няма да предричам,
но точно знам, че ще се върна
даже след сто века
в страна не на глупаци, а на гении.
И, паднал в боя,
ще възкръсна и ще пея
на първия рожден ден на страната,
върнала се от война.

А когато затихнат боевете
в почивка, а не в строя,
аз за мира и за любовта
съчинявам и пея.
Облегчено въздъхват враговете,
а приятелите казват: „Уморен“.
Грешат и тези, и онези.
Това е почивка.

Утре отново в боя ще падна,
но точно знам, че ще се върна
даже след сто века
в страната не на глупаци, а на гении.
И, паднал в боя,
ще възкръсна и ще пея
на първия рожден ден на страната,
върнала се от война.

Война

„Чисти езера! Иви срамежливи“

Исках да изпея песента „Чисти езера“
Но в езерата известни няма чиста вода.
Вместо „иви срамежливи“ висят кабели.
„Приятелят“ се разтвори във вечността и няма да дойде.

Война! Настъпва гражданска война!
Как тук да пея за акордеона,
и за детския бряг, ако е взривен.
И с казионна длан бие булевардът в лицето
и с базарно бърборене се затваря „пръстенът“.
Да, щях да Ви пея за „Чисти езера“.
Но, признавам честно, сега не ми е до „вода“.
Аз за меч булатен и доспехов звън
замених приятния стар свой акордеон.

Война! Настъпва гражданска война!
Карабах, Баку...
Настъпва гражданска война!
Осетия, Литва,
Алма-Ата...
Война! Азербайджан, Кавказ!
Настъпва гражданска война!
Душанбе, Кишинев, Москва!
Война!
За осмо десетилетие!
Настъпва гражданска война!

В памет на Виктор Цой

Поетите не се раждат случайно,
летят на Земята отвисоко.
Животът им е окръжен от дълбока тайна,
макар да са открити и разбрани.

Очите на тези божествнени посланци,
са все печални и верни на мечтата.
И в хаоса на проблемите
душите им светят с тези светове,
заблудили се в тъмнината...

Те си отиват, изпълнили задачата,
вземат ги висшите светове,
неведомни на нашето съзнание,
по правилата на космическа игра.

Те си отиват, не допявайки куплета,
когато в тяхна чест оркестърът играе туш.
Актьори, музиканти и поети,
целители на уморените ни души.

В лесовете песните им птиците допяват,
в полята за тях цветя плетат венци.
Отиват си в далечината,
но никога не умират.
И песните, и в стиховете си живеят.
А може би, днес или утре,
ще си отида и аз с тайнствен куриер,
там, където отиде, отиде си внезапно,
поетът и композитор Виктор Цой.

превод от руски: Денис Олегов

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 22, септември, 2019