Виктор Иванов – В мрака на поезията
* ако сърцата ни не бяха толкова изгубени нощем щяхме да чуваме как звездите се обичат * връзката между смъртта и поезията си ти * душата търси изход от агонията тялото го практикува музика вплетени в косите […]
Нова социална поезия
Айча Заралиева – Безсънна събота
* Рано сутрин В събота Гледам изгрева През влаков прозорец Сърцето ми отброява ритмично Съкращение – отпускане Мислите ми препускат По релсите Към едно място, До което няма железен път – Сърцето ти. * Безсънна събота. Залезът е рана, […]
Ивона Иванова – Голият обяд
07:59 силен старт на петък без рими: облечена в твоята риза на слънчева тераса с изглед към „гараж не паркирай“ всичко от снощи ми идва на тласъци понякога изкуството ни праща знаци Голият обяд кожата ми диша твоето сърце […]
Катрин Фонтенай – Генезис
Генезис Конецът сам умира ако иглата не може да шие от срам * В очакване и грешникът се оказва праведен * Обещанието е и земя и небе омръзна ми да те мразя по светски докато те обичам свещено […]
Габриела Балева – Електричеството в теб
* електричеството в теб е повече от двеста и двадесет волта безсмъртна си за мнозина но аз те умъртвявам всяка нощ с камшика си да си знаеш че има и по-силни богове лято голите нощи с теб не спират […]
Димитър Пенчев – Пазар
Мълчание възпитана истерия. * Думите имат власт когато мълчат само тогава любовта ги разбира. * Мълчанието е влюбено в смъртта тя преследва живота. Пазар На сергията на любовта бърза телеграма търси получател избеляла от чакане никой не […]
Ива Спиридонова – Смърт от живи думи
Сътворение Светът ще свърши в моите ръце. А ти започваш свършен отначало. Класическо Пиша защото обичам или обичам, защото пиша? Това е въпроса. Ти си отговора. Шекспир не те е имал. Аз те написах. За да те за да […]
Владимир Диловски – Край на текста
КРАЙ НА ТЕКСТА …ще ми вземат те всичко колкото по-самоуверени, толкова по-добре не че сега не са лесни, ама тогава вече ще ги сведа до абсурд защото съм направен и за това, и ме бива всъщност хващаме поканата опошляваме я […]
Бисера Виденова – Възли
* Още живея в колективното несъзнавано между Сянка и Персона може и по Бергман като хищник който дебне жертвата в мъжкия свят на инстинктите краде нарцисизма им и привлича сила на своя страна – ръка която сваля бинта от лицето […]
Стефан Иванов – Филми на ужасите
* толкова много филми на ужасите сякаш не им стига филма на ужасите в който живеят * Най-добрите стихове се пишат след 22:18 когато за жалост вече съм заспал * който е измислил хайку ще е бил много […]