Лъчезар Лозанов – Хигиенични убийства

Нечупливо Водата има своите обитатели – риби, водорасли, клечки, звезди и заоблени камъни. Докосвах ги отвътре. Те бяха нейната тежест, неумирането ѝ, способността ѝ да продължава. Изпод опаковката всички те имаха огледало и се виждах ту крив и удължен, ту […]

Марин Маринов – Толкова

Втората книга на Марин Маринов започва да добива очертания (без още да е факт „8 такта тишина“). Може да има едно друго движение от морето към изначалните корени – тогава лозниците ще никнат от младите сърца! Божидар Пангелов   ТОЛКОВА […]

Марио Стоев-Анхело – Неделя

А след дългата зима намериха само ризата му на двора. Намериха я, като се стопи снега. Няколко диви теменужки бяха пробили излинелия плат и цъфтяха. Приличаха на малки очи. Марио Стоев-Анхело   * а птиците ще чакат хората да се […]

Айча Заралиева – Проклятие

Потъваме в здрача между думите на Бегбеде и песните на Арбенина, защото когато заспиваме без тези, които обичаме, не можем да сънуваме себе си и животът ни е проклятие. Дните ни потъват отвъд сред звезди и сънища в най-новите стихове […]

Райна Вакова – Облаци

С удоволствие, в апокалиптичния танц и на тази свирепа & жадна за живот пролет, ви предлагаме оригиналната, истинска и силна като гръмотевичен облак, влизащ в стаята ни, поезия на Райна Вакова.   * излизам от своята кожа за кратко колкото […]

Петър Канев – Бонжур тристес

Ръкопляскаме с една ръка и сваляме маската си от сърцето, за да се заразим с апокалиптичния вирус на меланхолията в съвременната българска версия на „Добър ден, тъга“, половин век след края на света в изпълнение на дилъра от наркокартела на […]

Виктор Иванов – Корона

Поезията удря смъртта като надгробен камък и мъртъвци с маски на очите чакат своята корона. Светът агонизира, говори китайски и се разхожда като призрак в небитието – в най-новите стихове на Виктор Иванов: първа негова публикация за годината на мрачните, […]

Кристиан Илиев – Локва

Твърдо забитият тънкописец пуска кръв, а не мастило в най-новите стихове на Кристиан Илиев на катастрофичните страници на списание „Нова асоциална поезия“.   жажда тялото ти е засъхнала кална локва падам на колене и я лижа но тя така и […]

Васил Прасков – Коронавирус

В края на света поезията няма да спаси никого. Представяме ви новите стихове на великия инквизитор на апокалиптичната секта „Нова асоциална поезия“ – Васил Прасков.   преди края на света вече нищо няма значение последните ще станат първи мъртвите ще […]

Ивайло Мерджанов – Первитин

Заминаваме си от всичко в асоциалния рай на сърцето с новите стихове на фронтмена на борбата със света – Ивайло Мерджанов.   АНАТОМИЯ липсата на любов която те прави поет е липсата на любов която те прави труп на поет […]