Лъчезар Лозанов – Въпреки нашето отсъствие

Бяхме с приятел в Тутракан. Там има музей на риболова със снимки от началото на 20 в. Видяхме уловени моруни с рекордни размери – по 300-400 кг., които са 2 или 3 пъти боя на човек. Окачени и вдигнати на […]

Виктор Иванов – Ваканция

Пънкът няма да умре, но за нас нищо не е сигурно и цял живот чакаме безкрайната ваканция от самите себе си. От Австралия до нощна София – Трамвай 18 катастрофира отвъд пространството и времето, които надрусани търсят в Гугъл убийството […]

Саня Табакова – Репетиция

Градините на света са репетиция за смъртта (там – отвъд бродят корените на чувствата ни) и единствено сърцето шепне „Nevermore“, за всичко онова, за което винаги, макар и да няма – ще има надежда. „Помниш ли как, те прегръщах, а […]

Тодор Ников – Среден на пръст

Сърцето ни е тъмната материя на живота. Цялата му невидима география и история, която разказваме вечно, за да сме (отвъд) себе си. Представяме ви най-новите идеологически стихове на Тодор Ников – малкият принц, обичащ нестинарството в нацистките клади, пътешествията до […]

Петър Канев – Нула

BLOWING IN THE APRIL WIND От съюза на пищятелитее след двугодишно заседание на облак в ресторант Монпарнас са издали разпореждане нобеловият лауреат за литература Боб Дилън, както и целият нобелов комитет незабавно да бъдат арестувани, защото не са се запознали, […]

Райна Вакова – Навреме

Старците имат часовници, постоянно ги гледат, но не бързат. Само Апокалипсисът идва навреме в чудесните нови стихове на Райна Вакова, един от любимите автори на Нова асоциална поезия от гр. Плевен.   Навреме Той е пастир на неродените звезди. Седи […]

Божидар Пангелов – Нулево лято

Поезията на Божидар Пангелов не е нито сън, нито мълчание, тя е сетива, потопени в Абстракта, другото са само понятия. Марин Маринов   не мога да изляза от тази стая щурците са твърде тъмни тази нощ   този който пристига […]

Ивайло Мерджанов – Обичам те с пет сърца по фейсбук

Душата на Другия е по-добрия свят, в който искаме да останем завинаги и любовта идва като смъртта. Не уцелваме вената на живота и от сто опита, но махаме главата си от раз с последните стихове на радикалния фронтмен на апокалиптичното […]

Васил Прасков – Мярка за отклонение

Любовта е мярка за (не)отклонение, а смъртта – майчин език, на който превеждаме живота си отвъд, в новите стихове на редактора на списание „Нова асоциална поезия“ – Васил Прасков.   смърт уча те като майчин език на който превеждам живота […]

Ивона Иванова – Губя интерес към живота

Друсаме се с отчаяната си жажда за живот и сънуваме светлото бъдеще като пламъчето на запалка под лъжичката, но октомврийският Апокалипсис на асоциалната поезия идва с най-новите стихове на култовата редакторка на едноименното електронно списание – д-р Ивона Иванова, която […]