Стефания Милева – Облаците на тъгата

Надеждата винаги е присъствие на отчаяние, а светлина се процежда само през облаците на тъгата. За нас е удоволствие да ви представим новите стихове на Стефания Милева – изящно и безкомпромисно потъващи във водопада на процепа между деня и нощта […]

Стефания Милева – Осем минути

Животът не е нищо друго, освен осемте минути след угасването на слънцето, когато можем да успеем единствено да се запомним за вечността. Защото имаме само тази свобода. Представяме ви новите стихове на Стефания Милева в пролетния апокалипсис на списание „Нова […]

Стефания Милева – Пътуване

Животът е безкрайно пътуване през кривите огледала на аз-а и никой не знае, старецът ли е по-мъдър или детето, а само, че това по средата няма значение. Представяме ви най-новите стихове на Стефания Милева от Русе, един от най-талантливите и […]

Стефания Милева – В редицата на Фибоначи

Когато се изгубим в съня си, само Другият може да ни каже, дали това е всичко. Представяме ви втората публикация в списание „Нова асоциална поезия“ на Стефания Милева от град Русе. Авторката работи дълги години в областта на културата и […]

Стефания Милева – След сто години самота

след сто години самота на избеляла фотография приличам обет съм дала за покой не ме докосвай. ще се строша като пропукан съд под ожаднелите ти пръсти и всеки къс взривена нежност ще издълбае път от теб до мен   Водата […]