Александрина Валенти – Бривидо

Размахът на крилете често е надолу, но така може да спасим душата и любовта си от кислородната илюзия на върха, и да свършим отвъд – с новата поема на Александрина Валенти в средиземноморското февруарско бривидо на Нова асоциална поезия.   […]

Стефан Гончаров – Най-студената зима

В най-студената зима стрелата на смъртта ни улучва собствения си полет – право в сърцето и целият свят се превръща в рана. Всичко е любов, всичко е отвъд, всичко е изгубено, а животът тепърва започва. Предлагаме ви четирите конника на […]

Димитрина Желязкова-Етина – Тя слиза винаги от хълма

Пазим всичките си сънища, когато живеем в тях. Разсъдъкът гони тишината с тъга. Ние сме само смъртта си в новите стихове на Димитрина Желязкова – Етина. Александър Арнаудов    ЩЕ ТЕ ПОМОЛЯ да ме наградиш с невзрачност. Аз се старая. […]

Димитър Пенчев – Кръст и огледало 

Поезията като разпване, тялото като кръст, който носим докрай, живеенето като разпад и крачка отвъд огледалото. Бягството по посока красивите места на метафорите – в новите стихове на Димитър Пенчев. Ива Спиридонова   * В тялото ми има координатна система, […]

Палми Ранчев – Сутрешно пропадане

В безсънието намираме тишината. Душата ни се издига в късния следобед. Обитаваме подземната част на небето в поезията на Палми Ранчев.  Александър Арнаудов   ПРИЗЕМНО Птиците обитават върховете на скали, на къщи, на дървета… И приземната част на високо небе. […]

Жара Гавран – Към пътя на слънцето

Жара Гавран иска да се разтвори в духовното сред котки с четири цици и шутове с три очи. Пръсваме мозъка си по пътя към слънцето с най-новите ѝ стихове в ядрената зима на Нова асоциална поезия.   Камбаните на къртицата […]

Бистра Окереке – От началото до края

Бистра Окереке е пазител на памет и в стиховете си обикновено губи себе си, но не и спомените. Защото знае, че в тях би се открила отново. И помни от ада до рая, от началото до края. Напускането, самотата, болката, […]

Мона Стоянова – Хатиб – Потъвам в мълчание

Потъваме в мълчание, когато не познаваме света. Истинската радост липсва и всичко води до пропаст. Не се отказваме да търсим себе си в новите текстове на Мона Стоянова – Хатиб.  Александър Арнаудов    Законите са променени 1. Пожелавам си този […]

Диана Димитрова – Кръвосмешение

Кръвосмешението е смърт примесена с болка. Измисляме световете си и ги търсим в очите си. Не оставяме следи в сърцето в новите текстове на Диана Димитрова.  Александър Арнаудов    * паметта ми не знае коя съм но ръцете ми са […]

Велислава Кандова – Вятърът на смъртта

Животът е затвор и вятърът на смъртта поглъща времето. Няма Бог, когато умираме в думите си. Оспорваме своето съществуване в новите стихове на Велислава Кандова.  Александър Арнаудов    Вятърът на смъртта животни скотове озверели без работа носят издути кореми към […]